Въпреки красноречивото мълчание на прононсираната критика за книгите на Маргарит Жеков или, по-точно е да се каже, поощрен от това мълчание, нито за миг не съм се колебал дали да включа тези три рецензии в своя ръкопис. В това може да има и известна доза суета, но тя не е чужда никому.
Дори на литератори като д-р К. Кръстев! Да не говорим за другите след него…
В случая обаче основната причина е най-вече в преживяването, с което съм чел и “Разговор със собственото сърце”, и “Биографични метафори”, и особено “Небесно битие”, която лично аз поставям малко над другите.
А защо не и заради “Сричане на красотата”, дебютната стихосбирка на Жеков, която не съм рецензирал, макар и тя да е с автограф като останалите…
И трите рецензии много бързо бяха публикувани в областния вестник “Шипка”, в старозагорското “Участие” и в “Литературен форум”. А “Обяснявяне на самотата” може да е единствения и досега отзив за най-новата книга на поета. Ако не се броят няколкото неловки отрицания, промъкнали се тук-там, уж, по друг повод.
Дано само да не е моя вината и за това!..

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА