Живодар Душков

На 5 февруари 1958 г. в русенската Алма матер (тогавашното й име е [Висш] институт по механизация на селското стопанство) излиза първият брой на вестник „Студентска искра” (първият главен редактор е Иван Неделчев - сега заслужил професор на Русенския университет). Всъщност медията продължава на друго, по-високо ниво тогавашната традиция - направата на стенлистове.

Не зная защо, но в столичния печат не от вчера се прокарва твърдението, че първият студентски вестник след 9 септември 1944 г. е в. „Технически авангард” (днес „Нов технически авангард”). А пък той започва да излиза от 1959-а, т.е. година по-късно. Освен това в хронологията му има и „нулеви години”. Обратно - „Студентска искра” нито е сменяла името си, нито е прекъсвала появата си сред студентите, преподавателите и служителите на днешния Русенски университет „Ангел Кънчев”!

Не случайно намесвам името на русенския студентски вестник. По страниците му, независимо че се списва в един технически вуз, какъвто е характерът на русенската Алма матер чак до юли 1995 година, когато е преобразуван в университет, се появяват и литературни произведения - стихотворения, разкази, творби от хумористичните жанрове.

От тези първи години ще посоча няколко имена: Андон Добрев (за мене той е най-талантливият между студентите-творци в Русе за тези почти шест десетилетия, а една награда, носеща неговото име, за студент поет, разказвач или журналист, би била подходящо увековечаване делото на твореца, напуснал нашия свят не навреме), Кирил Момчилов, Йордан Георгиев, Христо Владимиров, Георги Драмбозов (днес те са утвърдени автори на книги, а имената им се срещат в редица вестници, списания, сборници, алманаси…).

Когато през пролетта на 1959 година умира Пеньо Пенев, русенските студенти решават именно той да стане патрон на студентския им литературен клуб. Този акт се приема и като рождена дата (година) на самия клуб. Нека да акцентувам: първото у нас студентско литературно обединение, носещо името на Пеньо Пенев е създадено във [В]ИМЕСС-Русе! (а може би то е първо въобще за страната?!).

Клуб „Пеньо Пенев” просъществува някъде до първата половина на 90-те години на ХХ век. За съжаление никой не е написал история на клуба. Имената на членовете му съм срещал предимно по специалните страници „Криле”, „Посоки”, „Трепети”, „Икар” на студентския вестник в Русе.

И въпреки че бях за известно време художествен ръководител на клуба и почти 24 години главен редактор на „Студентска искра”, ми е трудно да възстановя неща, свързани с дейността и изявите на пеньопеневци. Със сигурност си спомням, че във връзка с 30-годишнината на клуба подготвих поетичен сборник „Трепети” с подборка на стихове от „Студентска искра”.

Той трябваше да излезе под редакцията на Георги Черняков - поет, свързан и с Русе, и с литературните студентски таланти в столичните висши училища - имам предвид Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов” към Централния студентски дом на културата в София). Ръкописът (машинописът) беше в един-единствен екземпляр, така че освен мъгляв спомен и това че всеки автор бе представен с едно стихотворение, друга следа не е оставена.

Благодарение на едно презапознаване с бивша възпитателка в Средношколски общежития в Русе, си припомних за срещи на пеньопеневци с ученици не само там, но и в училище „Пеньо Пенев”. Даже в паметта ми проблесна, че някъде в архивите си съм скътал и снимки от тези поетични четения. Виж, друга снимка, свързана с почитане паметта на Пеньо Пенев, публикувам сега.

Тя документира пребиваването на част от членовете на клуба през май 1989 г. в Димитровград. Посетихме музея и с най-голям интерес разгледахме таблата, посветени на Пеньо Пенев, а в парка, носещ името му, склонихме глава на гроба на 29-годишния творец.

През годините студентите участваха в ежегодните литературни четения, сами бяха домакини на национална среща, включиха се в лятната литературна академия в Черноморец. В Русе съществуваха и други литературни самодейни структури, така че бяха осъществени съвместни изяви.

Дори с риск да не бъда прецизен, ще посоча имена на студенти от следващите поколения - Огнян Спиридонов, Живко Каишев, Красимир Обретенов, Драгомир Георгиев, Владимир Попов, Дучко Йорданов, Иван Чонов, Даниела Енчева, Емил Георгиев, Аврам М. Аврамов, Маргарита Бялкова, Славейко Бонев, Валентин Христов…

„Материални следи” от дейността но клуб „Пеньо Пенев” са брой на „Студентска искра” и литературни сборници. Най-напред през 1982 г. бе отпечатана стихосбирката „Самота 22 или поетично междучасие”, а след това през март 1991 г. броят на студентския вестник е издаден по такъв начин, че при сгъване да се получи книжка ог 16 страници с творби на пеньопеневци.

Чак през 2008 година при честване 50-годищния юбилей на „Студентска искра” ръководството на университета, оглавявано тогава от чл. кор. проф. д.т.н. Христо Белоев, ми постави задачата да издам сборник с литературни творби. След като получих „карт бланш”, освен стихотворения, разкази и хумористични произведения в изданието включих художествена фотография и фотоси на картини и графики, дело на студентите от Секцията по изобразително изкуство „Илия Бешков” и Кино-фото-клуба и отпечатани във вестника.

Заглавието, на което се спрях, беше… „Трепети”, но за разлика от първия нереализиран сборник, антологията от 2008-а беше и по-обемна (316 с.), и по-представителна (135 автори), и произведенията, с които по-голямата част от авторите са представени, са 4-5-6…

Възприетата азбучна подредба допринесе една до друга да са творби, създадени в различни години, сякаш за да затвърдят мнението, че независимо от времето трепетите в младите сърца са винаги едни и същи. Всъщност и Пеньо Пенев, като се вглежда в своите произведения, споделя: „и радост, и тревоги в тях излях” („Моите песни”).