Ружа Велчева

ЗАКЪСНЯЛ РЕКВИЕМ

              на Пеньо Пенев

Днес ще отменят
слънчевото затъмнение.

По дългите маси -
салати с краставички,
силна ракия,
коняци,
оправдания
и премълчани вини,
овации…

Дъвчат,
бързат
нормални зъби,
нормални стомаси,
нормални съвести…

Сили ще трябват,
страшни сили -
днес ще има зрелищно представление,
историческо представление…

Бързайте,
бързайте да не пропуснете
първата копка!
Kинооператорът
в моден костюм
има план грандиозен -
до гроба,
прясно разровен
снимки за спомен…
Пози трагически,
исторически пози…

Използвайте всяка възможност -
понякога може да влезеш
в историята
за сметка на този
или онзи мъртвец.
Мъртвите нямат думата.

Само костите не докосвайте -
преди червеите
тях ги глозгаха хора!…
Мислите ли,
че с хлорна вар
и закъснели съжаления
ще пречистите болкатта,
която толкова дни
ги дълба?…

Той е жив,
чувате ли ?

Махнете тази огромна,
безлика,
надгробна плоча -
достатъчно му тежат
обвиненията,
празните стаи,
заключените врати…

Той жив,
чувате ли !

А живите се нуждаят
от повече светлина.

12 май 1969 г.
Димитровград

ДИМИТРОВГРАДСКО НАСТРОЕНИЕ

                           на Пеньо Пенев

О, този страшен,
стар
народен обичай
да се вгражда
сянка на човек
във новите темели!…

Вървя сред хиляди слънца,
изгрели във очи,
прозорци
и комини…

А виждам сянката му -
тъжен кръст
на зданията бели,
на пролетните улици,
на корпусите
във далечината…

И ме болят,
болят до полудяване,
от тази ярка светлина
очите…

Димитровград
11 май 1969 г.