Казимеж Бурнат

превод: Ваня Ангелова

***

Събуди ме
внимателно ще събера утринната влага
ще отшумят упоритите ветрове
лишените от мълнии облаци
ще отворят зениците на света

с брезова клонка в ръка
ме изпрати
по пътеките на щурците
към купите узряла трева
за да утоля жаждата си
на склона на деня
с мириса на окосените ливади

Събуди ме

***

В ноктите на раждането и смъртта
всеки бяга от нещо
а наоколо бездната на радостта
се разтваря в небитието

времето е твърде малко
за да пуснеш корени

ТРЕСКАТА НА ЗДРАЧА

Крещяща самота
болката на виолетовата светлина

този който можеше да станеш
но не стана

разбирането на смисъла от ненаситност
те лиши от глад

рояци пясък
в дебрите от белези
чужди на тялото

пред теб е морето
плясъкът на водата
в пресушения кладенец

ти още тлееш
за да можеш с добродетелната си скромност
да се вгледаш в душата си
на дъното на нощта

ИМАНЕНТНОСТ

Това
което се случва с нас
е всичко
което след живота го няма

трябва да живееш жертвоготовно
за да стигнеш до дъното
заключено в смъртта
прогонваща ни в гнездото на изолация
пред последния съд

оплаквачките хвърлят остатъци пръст
понякога камък
близките се опитват да отворят завинаги
затръшналите се врати
не можейки да повярват
че и с тях скоро ще се случи същото

притежателите на разрешение за временно пребиваване
се устройват сякаш завинаги
в света който трябва да напуснат
за да разберат Тайната

аз съм в опозиция към живота
понеже е недалновиден