ПРИВЕЧЕР ПЕЧАЛНА ПРИМРЕЖИ…

Димитър Христодоров

***

Привечер печална примрежи
на морния ден очите…
Какви ли не странни копнежи
притваря нощта в душите!…

Ей ниско тъмнее небето
и прилеп над мен прехвърква;
през свежи шубрачки в полето
тих вятър отвред полъхва…

Аз слушам самотен как глухо
замира града в тъмите…
О, колко ли слаби духом
там свеждат чела в бедите!…


в. „Нова комедия”, бр. 31, 1921 г.