Димитър Христодоров
Димитър Василев Христодоров, български белетрист, драматург, журналист, e роден на 25 септември 1884 г. в град Пазарджик. Следва право в София. Редактира вестниците “Пряпорец”, “Знаме”, “Рила” и др. Сътрудничи на сп. „Хризантеми”, сп. „Родно изкуство”, сп. „Листопад”, в. „Развигор”, в. „Балканска трибуна”, в. „Селска дума“ и др. Автор на книгите “За сватбата на смъртта!” (разказ, 1917), „Трънен венец” (разкази, 1923), „На тъмен кръстопът” (новела, 1925), „Сянката на Мадара” (1926), „Преображение” (историческа повест, 1927), „През огън” (исторически роман, 1935), „Църквата Св. Седмочисленици в София” (1940), “Тайният знак” (исторически роман, 1942), „Човекът и артистът Борис Пожаров” (1943) и др. Пише драми - “На поклонение” (1925), “Жертва” (1929), “Наслука” (1931). Член на Съюза на българските писатели. Изследовател на миналото на София. Умира на 12 февруари 1947 г. в София.
Публикации:
Електронни книги:
НА ТЪМЕН КРЪСТОПЪТ (1925)/ брой 132 ноември 2020
Поезия:
ПРИВЕЧЕР ПЕЧАЛНА ПРИМРЕЖИ…/ брой 68 декември 2014
МАЙЧИНА ЖАЛБА/ брой 85 юни 2016
Проза:
ПОСЛЕДНА САМОТА/ брой 89 ноември 2016
МИСТЕРИОЗЕН ОГЪН/ брой 103 февруари 2018
ПРЕД ВЛАСТ/ брой 137 април 2021
Публицистика:
АКТ ПРОТИВ Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 77 октомври 2015
Критика за Димитър Христодоров:
