МИСТЕРИЯ

Георги Тончев

МИСТЕРИЯ

Живяха дълго, без да се целунат.
Въртяха се във кръг без център.
Потънаха в бездънното подлуние,
възневидели звездната си лента.


СБОГУВАНЕ

Викът на чайките
е бял,
и син,
и тъжен.

Като отминал ден,
завършен
с черен мрак.

Защо тогава
да се лъжем,
че догодина
ще се любим пак.


БЕЗБРАЧИЕ

Пак някой ще ме съди.
Сърцето ми е спряло. От кафе.
Начало трябваше да бъда,
а не последния от твоите мъже.

На теб ли цял живот ще служа.
Да легна с тебе и в пръстта.
Венчален кръг не ми е нужен,
завършена е вечерта.


АЛЮЗИЯ

                    За Степния вълк
                          Херман Хесе

Плени ме не с това, че си красива
- градът е пълен с хубави жени,
но пия пак кафето си горчиво -
защо ли ти в безброя ме плени.

Душата ти е нежна и свенлива,
почувствах го и без да съм говорил с теб,
и вероятно си по своему щастлива,
а аз съм като вълк в безкрайна степ.


ЩЪРКЕЛИ

Не сме видели щъркелите още,
а казват, че отдавна са дошли.
Гнездата им се сливат с нощите,
а през деня пространство ни дели.

За нас е без значение дали са същите,
или са други щъркели дошли.
И кой е смисъла на тяхното завръщане,
и колко нашта болка ги боли.

Ще си останат празни пожелания
завързаните мартеници на ръцете ни.
И щъркелите ­ символи мечтани,
ще си останат блян в сърцето.


ОБИЧ

                            На Х.

Късна есен, и дъжд, и мъгла,
и вали ден и нощ във прозореца,
вместо нас тези странни стъкла
непрестанно какво ли говорят.

Бавно губи се кучешки лай
и потъва в звъна на кристала.
Нова глътка ни сгрява докрай,
изтомени от дълга раздяла.

И защо ли били сме сами
с тази обич, подмолно разкъсани.
Романтично дъждът ще вали,
ако срещаме нужния сблъсък.

Но дали ти и аз сме единствени,
дето пием вкуса на безкрая.
Тъмни сили през тия стени
се прегръщат отчаяно.

колко жадно с устните пи,
и притихна в шума на прозореца.
Любовта на ръката ми спи,
посивяла от рани отворени.


ЛЮБОВЕН КАТИНАР

Тогава ще ме имаш ти -
когато всичко ще ни е ненужно:
в несбъднатите нощи теменужни,
и в пътните заключени врати.


АСКЕЗА

Душата ми е жадна за любов,
тъй жадна е земя за дъжд
след двестадневна суша.

Но твърда е душата ми на мъж,
без жалба, без молба, без зов.
Цигара след цигара пуша…


МАЙА

           Красотата е временно царуване.
                                              Сократ

Не ме лъжи
с невинно пламнали
и жадни
за голямата любов
очи.
С напъпили
и трепкащи,
и твърди,
и възбуждащи гърди -
не ме лъжи.
Не ме лъжи
с изящни очертания,
и гъвкава и нежна,
и розова и гола
плът.
Отдавна
между теб и минало,
реално, нереално
и далечно,
илюзия, мираж и блян,
мечти красиви -
съм сложил знак
за равенство.
Не ме лъжи.
Не ме лъжи.


ПЪЛНОЛУНИЕ

                Луната е безплодна,
                камениста пустиня,
                лишена от всякакъв живот.
                         Твърдение на астрономите

Отдавна свети пълната луна
и знам какво е горе,
но аз съм мъж, а не жена,
душата си за нея ще отворя.

И дълго ще я гледам през нощта,
в любов и вярност й се вричам,
но щом е земен в мен света -
не знам дали обичам.


ПРОЗРЕНИЕ

Ще вдигна чаша и ще пия,
не ме упреквай, скъпа, за това.
Защо ли отдалеч ги гледам тия
далечни планини и небеса.

Нали земята в гроба ще ме скрие,
душата ми ще литне на възбог;
и от безкрайната любов ще пия
и в мен светът ще е дълбок.