АКВАРЕЛ

Константин Щъркелов

Големият смърч беше повален и цялото му тяло бе разделено на три трупа. Клоните му бяха събрани на клада. Из тях пърхаха малки пъстри птичета, като че играеха на криеница.

Или, може би, не знаеха как да се разделят с клончетата на тяхната любов?

Белите трески, от току-що насеченото тяло, чисти, бяха покрити с роса и в нея се оглеждаше безоблачното небе и слънцето.

От съседния бор се ронеха кафяви люспи от шишарки. Две катерички грижливо и сръчно събираха храна.

Птица стрелна над главата ми с писък. Сокол хвърли сянка над папратите и сви зад скалите.

Долу в усоите - подскача ручей и дипли къдриците на своята бяла дантела над два-три заоблени камъни да ги прескочи.

Стоя и - гледам и - мълча.


в. „Развигор”, бр. 10, 04.04.1937 г.