СМЯНА НА КАРАУЛА

Петко Каневски

Из „Опасно честно” (2014)

СМЯНА НА КАРАУЛА

Зима. Януари. Ритуал.
София. „Дондуков”. Нов президент.
България гледа Първи канал -
сякаш Исус идва в този момент.

И рехав сняг, и лъскави букети
сред лицемерия с парфюм от суета.
Една светулка на историята свети
и зографисва Свободата на света.

И Букурещ, и мелницата стара,
дърво и камък пукат се от студ.
Канал едно го няма още в календара,
Един във песен плаче, гениално луд.

Кой луд е, казах? Ботевите свестни
купуват си билети за „Радецки”,
за да останат жители небесни
с портрета и тефтерчето на Левски.

Усеща се библейската му сила днеска,
между небето и земята часовой.
О, смяната на караула е гротеска,
в която няма истински герой.

7 февруари 2013 г.


СИЛАТА НА БЕЗЧЕСТИЕТО

Глупците винаги са болшинство.
Живеят хляб и зрелища у тях.
Тъй както и Луната, с друго потекло,
зачената от слънчевия грях,
ни свети само с отразена светлина -
с корона на греховната любов.
Така и глупостта - за всяка добрина
държи поне един куршум готов.


ПОЛЕТ

              на Иван Евлогиев

Тринайсет века сме роби, акране,
седем на чужди и шест на свои.
Тръгне ли някой да ровне имане,
до него се лепват десет копои!

Един ти дава съвет „на зелено”,
друг, богохулник - в Олтара те вкарва.
Те искат да се въртиш като вретено,
а те забравят. Балкански нрави!

Пещерни шерпи, пигмеи духовни,
в душата ти плюят, най-святото цапат.
И те подкупват с усмивки отровни.
Размекнеш ли се и си излапан.

Но ти си го знаеш, приятелю стари…
Душата ти топла, душата ти трезва,
когато часът на истината удари,
ще полети високо над бездната.

И кумирите твои, и кумирите мои
ни спомнят повели, победи и рани.
Седем на чужди и шест на свои -
колко още ще сме роби, акране?!


КОПРИВЩИЦА

Избликват извори под конските копита.
Горят огньовете ти весели. И зли.
Апостолът Бенковски с коня си прелита,
кръжи над нас с априлските орли.

Гората ти на младост все така мирише
и песен харамийска ти още бликаш в мен.
А бели кости по Балкана нейде пишат
писмото кърваво на Онзи честен ден.

Шевице българска и гълъбова стряха,
с погача от слънца сега ме срещаш ти.
Не чу ли? Моите мечти крила събраха
нощес в съня пред твоите врати!

Мълчиш, от болките не се оплакваш
и достолепно си до днес една и съща,
когато в самотата своя син очакваш
да се завърне тихо в бащината къща.


РУСИЯ

Откак се помня, все Русия е виновна
за всички кризи, за слънчевите затъмнения.
Победата над Бонапарт и Хитлер е греховна,
защото е оставила болезнени съмнения
в престолa папски за правдата голяма,
че милионите убити са просто репетиция
за господарите световни, дето все ги няма,
а светят с отразената Хеката на амбицията,
че те са боговете всемогъщи на земята,
друг Господ няма, а Русия е „от злото“,
че пази Вярата си православна, свята,
и по толстоевски е мостът към доброто.
Русийо, ти предречено разковниче на Бога,
свърши си мисията и отърси света от нищетата!
„Разделяй и владей” е старозаветнa строгост.
Единствено промяната е знак за Свобода!


СТЕПНО ЛЯТО

              на учителката ми по руски език Кира Щемберг

Часът по руски весело отмина
с басмяната си рокля покрай нас.
И слънцето от стенната картина
се радваше на младия ни клас.

Затихнаха безкрайните ни спорове.
Домашните са други, друго пишем.
След бързащия ритъм на моторите
работя в делници, но още дишам

от въздуха на степното ни лято
със Блок и Анна Керн. И в тази висота
си мисля: човекът е излишен в ятото,
щом не създава своя красота.


СВЕТЛИНА ПО КОЛЕДА

Плисна дъжд и бързо времето отмива
в угасналите светлини на шадравана.
Студен и злобен вятър не заспива…
А аз си спомням теб - сама и неразбрана,

далеч от моите неказани послания.
И в мен будилникът кресливо се натрапи,
откраднал нежните ми разписания.
Хотелска стая. Сам съм си - като понятие.

На крачка са възможните ми биографии
с излишния си шум, лъжи и суета.
А искам тебе да шептя! И тишината ти…
по Коледа с най-тихите и святи чудеса.