Милка Пиналска

Нагласата, че едно начало, среща, запознанство, дори и само любопитство в света на думите е в някаква степен задължително умозрително и отстранено в полезна за възприемането ми доза, не се оправда, когато разгърнах суровия вариант на настоящата книга. Още от първия момент това начало бе по-скоро пристигане, отколкото лутане по буренясали с утвърдени представи пътища.

Срещата ми с творческия свят на Петко Каневски бе белязана точно от това усещане за познатост, за пристигане в нещо изгубено, несъзнателно търсено, липсващо, останало далечно дълго време и все пак крещящо близко.

Може би затова си позволих да съм сред отвътре чувстващите тази книга. И, признавам си, за мен бе удоволствие да го правя на различни етапи от създаването й, за което съм благодарна на автора й, че ме посвети в черновите на своите преживявания.

Добрата книга вероятно в повечето случаи се ражда житейски трудно, дълбоко изстрадано, но творчески леко. Аз имах щастието да участвам в досътворяването й, като спътник на думите, отразили наситените амплитуди на чувствата.

Поетическата му колоритност съвместява в себе си контрастни чувства и изразни средства. От меланхоличната мекота до родолюбивия патос възприятието на читателя има широтата да се съосъществява чрез своеобразния творчески поглед на поета.

Неповторимият му почерк чертае вълнуващ маршрут за сетивата, преминаващ през душевни каньони, необятни мисловни долини, емоционални вулкани и дори през небесните светила на мечтателството.

Твърде земното и твърде космичното не всеки може да съвмести така естествено в творческия си свят, още по-малко в една книга, без да залитне в чернобелия прочит на нещата. При Петко Каневски това е невъзможно да се случи поради страстната цветна обагреност на всеки стих и на всяко преживяване като негова основа.

Ясната, точна и открито изявена позиция на поета както в гражданските му творби, така и в любовните, е онази енергия, която събужда думите по особен начин. По природа кротките от тях засияват с категоричност, а силните и крайните стават приемливи, логични, ненатрапчиви дори и в своята камшична острота.

Това не е просто творческо умение, а и житейско - да прозреш и приемеш в себе си големите истини на изживяното в реалността, а и литературно, за да ги върнеш на читателя с опасната честност на любовта към всичко, което е Светлина.

Вдигнатото чело на неговата поезия призовава към високи душевни стандарти, като е готова да поеме с цялата сила на своите искреност и себекритичност както неприемане, така и ласкателства, при което, с благия стоицизъм на доброто, изповядвано от поета, вътрешният му мир съумява да остане все така непоколебим и с непокътнати стойности.

Признавам си, понятието Добро е твърде общо за мен и бих го оспорвала, доказвала, а и отричала, позовавайки се на стихове от тази книга само, но бих изглеждала твърде тенденциозна и суховата пред истинския център на авторовото изричане - сърцето.

Сърцето на влюбения, на самотника, на философа и на родолюбеца едновременно. Затова бликащото от думите неспокойствие не тревожи, а пробужда и чертае пътища за завръщане към изконни ценности - най-верният път за намиране на себе си.

Опасната честност на Петко Каневски е висока мярка, която не всеки има силата и таланта да следва творчески и житейски. Навлизайки в света на тази книга, читателят се заразява с онова трудно съучастие, наречено Отговорност.

Отговорността към думите и смислите се равнява и балансира с отговорността към организацията на личния душевен мир, този на хората около нас, на род и родина, като отглас от изповядваната от поета вселенска хармония.

Последните думи не са пресилени, защото макар да не се прокламират библейски или философски постулати, те се четат между редовете и са органически вплетени в поантите на един нов, по-човешки, по-топъл и по-любящ свой вариант.

Цялата непримиримост на поета, взривяващата на моменти емоционалност или притихването в тъгата на една басова по сила мъжественост, са различните лица на едно и също нещо - осъзнаване на големите закони на Битието, както и живеене според тях не само словесно, но и душевно.

И понеже срещите не са случайни както с хора, така и с книги, сигурна съм, че за всеки от нас, читателите и съпричастниците на авторовия свят, има по нещо важно, емблематично и запомнящо се, което да го връща неведнъж към страниците на един вълнуващ живот, претворен в поезия.

Петко Каневски не ни поставя огледала, не ни отстранява, не ни изпитва. Той чупи огледалата, преградите на лицемерието, симетричността на клакьорството, основата на уседналостта. Съжалявам, драги читателю, в тази книга никак не е спокойно! Но пък е удивително магнетично и няма как да се измъкнеш без ярко мнение, а какво точно да е - сам решаваш и е твое право, но, повярвай ми, авторът би се радвал то да е най-вече честно, пък нека да е дори опасно честно най-вече за самия него.

Осанката на душата му, както и на всеки от нас, се изгражда от степента на съдържащата се истина. Разговорът между личните ни представи за нея, за Истината, е особено вълнуващ в настоящата книга. Тук патосът дава свобода, тишината задължава, спомените са отговори на Вечното, на Познанието, а не временно бягство в миналото.

Различни по цвят кътчета за размисъл и себетърсене има в стиховете на Петко Каневски. Широкоскроеност и традиция, взривна емоционалност и тихо преклонение, до смиреност пред извечни стойности, страст до жажда за вярност - са малка част от дихотомната същност на авторовото неспокойствие.

Същевременно той, авторът, предлага дъбовата сянка на своята Вяра, за да си починем от жегата на неговите страсти и безсъници, и да приемем с доверие протегната му приятелска ръка за едно ново вълнуващо литературно сбъдване.

Уверена съм, че във всеки един миг то ще е дълбоко вълнуващо и взаимно.

Петко Каневски. „Опасно честно”, стихотворения. 2014 г.