ВАКЛУШ ТОЛЕВ: „ЕВРОПА НИ ДЪЛЖИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА БЛАГОДАРНОСТ!”

интервю на Мария Митева

- Г-н Толев, откъде идва у нас идеята за християнизацията?

- Тайната в идеята за християнизацията ни е Азбуката! Тя наистина е предназначена за България. Нито Великоморавия, нито някой друг я задържа. Тук, на тази земя, словото се одухотворява (както пише Йоан Богослов - „И Словото стана плът…”) Гонените знайници на славянското писмо, учениците на братята Кирил и Методий, са приютени от княз Борис Покръстителя. Това е една голяма благодат. Азбуката идва тук и извършва великата ферментация на събудената гениалност! Защото тайната на писмеността ни е в това, което се нарича съдба. Буквата използва езика, а езикът използва буквите и най-добрият свидетел са великоморавците, които поискват, но не опазват книжнината на славянина. Писмеността открадна бъдеще за България! Тази писменост след това ни прави тук основа. Европа ни дължи изключителна благодарност! И ако трябва някой да празнува нашата писменост, която оставя история и прави бъдеще, те са длъжни! Така че писмеността ни не е тържество на българина само.

- Как се утвърждава българският език в европейската общност?

- И утвърждаването на българския език в Европейската общност, ако не е прозрение, то е съдбовно приложение на волята на българина в историята на Европа, на континенталната конституция и социология! Духът е, който одухотворява буквата чрез словото! Тогава буквата обслужва словото, за да създаде култура! Както казах, не всякога основателно говорим, че нашият език е четвъртият в света, на който е преведено Евангелието. Златният век на българската книжнина е дело на княз Борис Покръстителя! Баща и син - историята ги награждава с прозвища: княз Борис - Равноапостолен, цар Симеон - Велики! Симеон Победителят е съхранен героизъм, но Симеон Просветителят е и ще остане живата жарава на културата ни чрез името Златен век на българската книжнина. Княз Борис създава стратегия за култура, цар Симеон - стратегия на културата!

- Какво послание носи на света българският народ?

- Българският народ носи едно внушение - той поднася на света своите идеи! Нашият Златен век предоставя голямото въображение - голямата драма на човека в битка: в битка с бъдната история - това, което един Дон Кихот дава; или в битка с великото съмнение - Хамлетовото начало. Ние ги раждаме още в IX в., не в XVI и XVII. Това е голямата тайна на българската духовност! Тази страна ражда блестящи творби, тя освобождава Духа от неговата бременност, тя дава прозрението като единствено качество на истината! Истина без прозрение е мотивировка на ума, а умът поражда съмнение относно волята на Твореца. Това дарование на българския народ - да има прозрение - му дава названието: „белязан”. Народ с определена съдба!

- Твърди се, че освен на българите и славяните, ние сме наследници и на траките. Какво е вашето мнение?

- Ние не можем да кажем, че сега тук има древни траки, славяни и българи, но не можем да отречем, че имаме културата им. Те са импрегнирали нашата душевност в бъднините със своето духовно присъствие, с което са наплодили храмовете си и са дали приказ на това, което наричаме природа. Онова, което Ботев пише в баладата си „Хаджи Димитър” за звездите, е нещо изумително! И може да го изрази само усетът на колективната душа, която признава природата за божество. Тази природа, която славянинът е почитал, тя ще ви каже: „Гора зашуми, вятър повее…” - най-напред зашумява, после повява. Това е изключителен усет на вътрешна съпричастност с божеството природа. Ето какво е носил славянинът! Душевността им е ковчежето, в което е пазено митологичното съзнание на един народ, за да видим, че е било живо! Трябва да отворим страниците на нашата обредност, за да можем да изведем знания, че тук, на тази земя, която обитаваме, е имало реално отношение към митологичните сили и че те са вплетени в кръстословицата на нашата култура. Това е останало в душите ни и продължаваме да го носим - съзнателно или несъзнателно.

- Митологията често я свързват с астрологията и астрономията. Българите интересували ли са се от звездните науки? 

- Българите са имали звездоначалието като наука, затова са оставили и най-съвършения календар в света. Преди десетки години редица учени разглеждат прабългарския календар и декларират, че няма по-точен от него. Българският календар получава и признание от ЮНЕСКО за най-точен от всички познати календари в света. Дали подобно признание ще доведе до споразумение да се направи един всеобщ календар на основата на древнобългарския, е проблем вече на стратегия и култура на международните институции. Но фактът е, че имаме такава достоверност в един календар отпреди 5000 години пр. Хр., а това показва, че прабългарите са владеели изумително астрономията и астрологията.

- Къде  е тайната на българската култура ?

- Тайната не е във външния изглед - тя е в душевността ни! Душевността иска и взема жертви, но тя е, която възкресява жертвите! Умението е Духът да се разцвети в една богата душевност и след това с дарованията на ума да направи писменост, четка, нота или камък издялан. Това е голямото битие. Народ, който няма Дух, той не може да направи Златен век! Живеейки в Бога - в своя Танг Ра, след това в своя Христос, българите не се изчерпват, защото са концентрирани в националната съвест на едно духовно предназначение - България! Тази земя, която има един дионисов ирационализъм и един орфически ум; която има една екстатична драматичност в живота си, не може да не роди такава култура, защото нейната интуиция носи това предназначение.

- Как един езически бог Танг Ра се вмества в българската държава?

- Българската държава е присъствието на Танг Ра! Тангризмът - религията на българите, която съставлява тяхната душевност, създава изключителната хармония на това, което като институция и като доктрина имат - една сърцевина с две крила. И ще я видим приложена в цялата история на българския народ. Още когато прави Покръстването, княз Борис I прилага доктрината: едно крило в Охрид, друго в Преслав - за да направят школи! Това е старата стратегическа теза на идеята за държава. Защото много добре е знаел княз Борис Покръстителя - знаел е от неговия тангристки храм, че душевността може да създаде плът, а не плътта прави душевност! Затова изпраща Климент в Охрид, Наум - в Преслав, за да може да създаде единство и институция. Българите имат идея за институция! Затова казвам, че не може да има държава без религия и не може религия да има живот без държава! Защото едната институция трябва да ражда идеите за битие, а другата да дава концепциите и моралните статути.

- Това ли е историческото ни предназначение?

- Българският народ има не само историческо, а и божествено предназначение - да даде на света една нова култура, културата на Знанието! Научната истина налага да бъдем безупречно отговорни! Страданието е пулсация за съвършенство! То е мъка за онези, които не могат да го трансформират в развитие; които не знаят, че чрез страданието става амброзията на боговете на Олимп. И тук българите са богове - боговете, които остават да живеят, според израза на Орфей! Така че прабългарите са поселявали земите тук, след това хилядолетия се губят - не, а просто събират своя зодиакален знак. Зодиакалният знак на България е Козирог - необуздано творческо въображение и безпогрешна интуиция! Той, Козирогът, е носителят на новото! 

- Защо твърдите, че робството ни е било предназначение?

- Защото всяко робство има и предназначение! В историята обаче малко се говори за предназначение, а преди всичко - за последователност и възмездие. Безспорно, от националния дух може да се измери предназначението - в зависимост от нивото, което има определен народ, той носи и съответна отговорност! И тогава, когато българите са изпреварили всички народи, отиват в бедствие, което в края на краищата е тяхна благодат! Робството в България не е предопределение, а предназначение! Ние не е трябвало да изпреварваме културата на човечеството с това, което правим. Танг Ра е несравним. Несравним! Той вижда, Той знае! Той не казва, че знанието е грях. Затова е посветен този народ, затова може да изпреварва! Българите тук изпреварват човечеството със столетия и те биват обюздани чрез робство! Всъщност те стават мъдри! Защото голямата тайна на Духовните културни раси преизбира, отсява със ситото на бъдната отговорност дарението на определен народ. Българската духовност носи едно предназначение - да бъдем, не да имаме! Българският народ носи предназначение да създаде Мирова култура - културата на Учението Път на Мъдростта! Затова понесе робствата без да изгуби надежда. Надеждата не е само това, с което човек се захранва с бъднина, а е част от енергията на предназначението. Така че никога не сме губили надежда и никога булото на песимизма не ни е лишавало от зрение за бъдеще! Проблемът не е - има ли история, проблемът е - отговорността пред бъдещето! Историята отбелязва минало, но се прави от настояще и дава пътища за бъдеще!

- Смятате ли, че психологията на оцеляването българинът си я носи още от робството?

- България има доблестта да изпълни едно историческо предназначение - да омекоти удара на азиатската варварщина, насочен към цяла Европа! Тепърва хората ще разберат, че са потребни известни катаклизми, за да катализира една духовност. Вярно е, че ако бяхме живели в един свободен свят тези пет века, може би щяхме да имаме изключителни постижения и култура, но пък отровата на робството създава нещо, което малцина знаят. Не може да не се признае това, което направи Българската държава - мина в робство и погълна агресията на азиатщината с всичката нейна динамика към Европа. Робствата на България не са предопределение, те са предназначение! Внушение е, че българинът е с психология на оцеляващия - никой народ не е имал толкова много доблест да не приема оцеляването! Защото то е под достойнството му! Ние почти седемстотин години сме живели в робства и никога не сме се борили за оцеляване - борили сме се за висши потреби. Идеята за оцеляване е загубено съзнание за достойнство! Ние, българите, имаме благоволението на историческото предназначение, защото носим онова, което прабългарската култура дава - висшата духовна сила за една търсена приложност. И точно тук стои белегът на бъдещето на България - като белязана в Третото хилядолетие да остави Духовната култура на Мъдростта. А тя е: Да бъдеш, не да имаш! Защото уроците на божествата не са да ни направят благоденстващи и богати, а да ни направят събожествени.

- Срещу какво е застрахован българинът?

- Срещу историческа подлост и национален нихилизъм. Срещу енигмата - Троянски кон. Срещу психологически метаморфози!

- Според вас застраховането полезно ли е?

- Бъдната сигурност не е социален хазарт. Не всяка полза е благодатно бъдеще. Не всяка смърт носи Възкресение!