Парадите на Червеният площад на 9 май и патриотичните филми ни напомнят за героичните сражения във Великата Отечествена, но не разкриват тайните механизми, които задвижват кървавия маховик на Втората световна война.

За мнозинството съвременници фашизмът е Бенито Мусолини и Адолф Хитлер. Но концлагерите били измислени не от Хитлер, не от Мусолини и не от Химлер. Освенцим бил само «частна инициатива» на корпорацията I.G. Farbenindustrie AG, където броят на затворниците се водел от сметачните машини IBM, а медицинските опити над хора се провеждали по поръчка на фирмата Bayer, същата, която измислила аспирина, но и разработила концепцията за «фюрерството» (Fuhrerprinzip).

Истинските «фюрери» на фашизма били корпорациите, основали Третия райх. В нацистка Германия за първи път се появила и телевизионната реклама, и терминът «приватизация». Именно приватизацията на всичко от частните банки станала основната цел на плана «Ост» на окупираните територии на Източна Европа. А разработчикът на плановете на Третия райх по завоюването на световно господства бил картелът от международни корпорации, обединени в концерна I.G. Farbenindustrie AG.

Плановете на тези господа, ръководещи банки и монополи, не са се променили и до ден днешен. Както отбелязал американският комик Джордж Карлин «Германия претърпя поражение във Втората световна война, но фашизмът победи. Повярвайте ми, приятелю…»

Дмитрий Юрьевич Перетолчин. Мировые войны и мировые элиты. Книжный мир М. 2014 г.