Ирина Сурнина

превод: Тихомир Йорданов

***
Те можели да пеят, да обичат! -
Върви съветски филм сега.
Те преизпълняват плана си отлично,
а вечер се отдават на тъга.

Тя преминава като мама жалко,
със светлина от чудните неща.
А и у него заприличва малко
младежко от добрия ми баща.

Там те, щастливи, отминават.
А залез е над родната река…

И нищо повече не става.
Родината запомних аз така.

***
На татко пак ще докривее,
но ще въздъхне само дваж…
Пък аз съм свикнала - живея
на най-последния етаж.

Изтърках под, измих съдини,
закърпих и пердето тук.
Че пак кога ли ще намина
да помета, да изнеса боклук.

- Да беше постояла, има баня,
ще я запаля бързо, виж.
Но аз пък съм привикнала във вана.
- Какво ти стана, че стоиш?

И няма никаква природа:
пътечка, облачно перце…
И все градини и градини,
и заблатено езерце.

И тихи са листата, бедни.
Тук идвам през година или две.
И ябълчици вкусвам за последно,
от бъчва - тъмната вода.