ФАБРИКА „ПАРТАМЯНОВИ”
Собствената къща на фамилия Партамян е на ул. „Бдин” № 17. Тя е с характерни черти за сецесионовото изкуство и дървени чардаци, плод на първия творчески период на арх. Манол Юрданов /1877-1954/, възпитаник на архитектурната школа в Прага. А.Д „Партамянови” - град Варна, води началото си от работилницата на Киркор Партамян. През 1926 год., братята Лудвиг Партамян и Агоп Партамян откриват в град Варна леярница „Братя Партамянови” за производство на разни чугунени изделия.
На 08.10.1928 год., те заедно със своя баща Киркор Партамян се обединяват и образуват събирателно дружество „Партамянови” в град Варна със същата насока на производство. На Учредително събрание, проведено на 1 Април 1933 год. в град Варна, подписаните Киркор Агопов Партамян, Агоп Киркоров Партамян, Лудвиг Киркоров Партамян, Фортуне Киркорова Партамян, Ровна Киркорова Партамян и Хермине Киркорова Партамян, всички жители на град Варна образуват Акционерно дружество „Партамянови” за производство и търговия на металически изделия с основен капитал 3.000.000 /три милиона/ лева, разпределени на 600 акции, представляващи целия актив и пасив на прекратеното на 31.03.1933 год.
Събирателно дружество „Партамянови”, основано през 1926 год. във Варна, фабрика за чугунени изделия в индустриалния квартал на града. За председател е избран Киркор Агопов Партамян, за членове: Агоп Киркоров Партамян и Лудвиг Киркоров Партамян. Управителният съвет избира за проверителен съвет за срок от една година и са назначава следните лица: Петър Каракунев, Георги Данаилов и Гошо Герчев и запасни членове: Гарабед Байбуртлиян и Цанко Златинов.
Съхранена е книгата, в която са вписани Протоколите от заседанията на Акционерно дружество „Партамянови” от Учредителното събрание, проведено на 01.04.1933 год. до последното на 27.05.1945 година. А.Д „Партамянови” - град Варна, когато продължава своята дейност и след 9 Септември 1944 год. до национализацията му на 23 Декември 1947 год. Същата представлява цялата История на предприятието и може да се ползва за наръчник за създаването и ръководенето на едно предприятие.
Запазени са ведомостите, водени грижливо, подробно и отчетливо по начин, ако утре се възстанови дейността на фабриката, всичко да продължи по естествен начин. Те съдържат информацията за внос и износ на материалите, данните на работниците и служителите от административния персонал с имената им, адресите за живеене, годината на раждане, заеманата длъжност и заплатата.
Работниците са били 120 души, от които 37 % от арменски произход при 20 души чиновнически персонал, сред които 8 души са арменци: Киркор Агоп Партамян, Агоп Киркор Партамян, Лудвиг Киркор Партамян, Микаел Хачик Микаелян, Вахрам Мъгърдичев Киркоров, Онник Такоров Сърмаджиян, Артюн Сатенджиян Ованезов и Артюн Саркис Симонян.
Впечатлителното е, че собствениците на фабриката осигурявали стабилитет на работа и са заплащали така, че човек почтено да живее и достойно да посреща нуждите на семейството си. В кризисните години са водили далновидна, гъвкава и социална политика с цел да няма съкращения и безработни работници. От своя страна, работниците и служителите са били лоялни към своите работодатели.
С Протокол № 1 от 03.05.1933 год., Управителният съвет възстановява на длъжност бившите чиновници на Събирателно дружество Партамянови: Коста Заимов /счетоводител/, Гарабед Байбуртлиян /магазинер/, Саак Селиян /магазинер на клона София/, Цонко Златинов /надзирател/, Васил Коларов /завеждащ кантора Варна/, Петър Градев /надзирател/ и Микаел Микаелян /книговодител/. Последният бързо израства в професионалната си кариера и достига до поста счетоводител. За управител и продавач на клона в София е назначен Алберт Москона, за касиер завеждащ търговската част на дружеството в София е Лудвиг Партамян, за технически ръководител на предприятието е назначен Агоп Партамян, за общ ръководител - Киркор Партамян.
С решение от Протокол № 20 от 10.12.1936 год., се открива клон на дружеството в Бургас, за да може да се складират произведенията и по-лесно да се пласират в Южна България. За ръководител е назначен Коста Варсамов Заимов. На четвърто редовно общо годишно събрание, проведено на 26.09.1937 год. и публикувано в ДВ, бр.198/10.09.1937 год., с общо 60 гласа, са избрани за контролен съвет за срок от една година следните лица: Петър Каракунев, Онник Микаелян и Борис Попов - заклет експерт счетоводител и запасни членове на контролния съвет: Гарабед Байбуртлиян и Сет Калемджиян. Същият е преизбиран през годините до 1944 год.
С решение от Протокол № 117 от 28 Октомври 1944 год., се освобождава от длъжност експерт счетоводителя Борис Попов, който е бивш народен представител като един от виновниците за въвличането на България в орбитата на Германската политика. На негово място за експерт счетоводител се назначава Петър Драганов.
С Протокол № 30 от 25.11.1937 год., се откриват клонове в град Варна, София и Пловдив, поради следните съображения: Да бъдат в постоянни контакти с търговците препродавачи на произведените от тях артикули, като следят за състоянието на пазара в споменатите центрове. Да увеличат до максимум продажбите на дребно и лично да влизат в контакт с консуматора допринесъл за въвеждането на фабричната им марка „Партам”. Да могат винаги и на време да следят за процента на отделните клиенти в споменатите градове. За ръководители са назначени както следва: за клона Варна - Васил Ставрев Коларов, за клона София - Хаим Машиях и за клона Пловдив - Томас Гарабедов Томасян.
От Протоколите е видно, че Лудвиг Партамян в качеството си на член на Управителния съвет сключва сделки в странство, включително и доставка на ламарина от фирмата Айзенексперт - Берлин. След пребиваването на Алберт Москона в Тел Авив - Палестина, Управителният съвет решава да уреди износа на някои артикули. Вземат участие в Пловдив на Мострените панаири, търгуват с Цариград и Анкара, изнасяйки техни артикули. През 1938 год., Агоп Партамян и Лудвиг Партамян заминават за Германия, Белгия и Холандия, за да посетят по-известните заводи за леене на чугун и емайлирането му с оглед да могат впоследствие да усъвършенствуват производството си.
След всеки Общ годишен отчет от Председателя на Управителния съвет, брутната печалба на предприятието се разпределя по следния начин: за амортизация на превозни средства, машини и уреди, недвижими имоти, за засилване на резервния фонд и остатъка се разпределя във формата на дивиденти, разпределени по акции. По-късно се създава нов фонд за покриване на евентуални загуби от неизправни длъжници.
В началото на 1937 год., се закупува от София една петместна кола за по-голямо удобство на чиновниците, предвид отдалеченността на фабриката от чертите на града и неудобството на клиентите да ги посещават. Предприятието разполага с автомобил марка Щидебекер /Studebaker/ и по-малка от италиански произход, марка „Fiat” тип „Balila”, тъй като нуждите се увеличават. На първият етаж от административната сграда е разположена Дирекция, стаи за приемна, лекаря и техническия ръководител. През 1939 год., стаите от II-рия етаж се пригодяват на канцеларии, поради увеличения чиновнически персонал, две стаи - за прокуриста и двама книговодители, и две стаи - за изложение на произвежданите стоки и за архива.
На събрание, проведено на 30.06.1936 год., е взето решение да се помисли за един нов модел печка и готварска машина, които със своята красива външност и добър материал да надминат досегашните такива, предвид това, че конкуренцията копира всички видове модели печки. На 27.04.1938 год. е взето решение да се изработят нови модели от мивки с крила 90 см и мивки двойни с преграда за топла и студена вода. През септември 1939 год., предвид усложненото международно положение се купува от местния пазар стар машинен чугун, олово, бронз, бакър, за да се увеличи малкия запас и да се даде възможност на предприятието да работи по-голям период от време до изглаждане на положението.
През юли 1940 год., поради малкото отпускане от запаса на чугун, се преустановява временно производството на плочи, крана, спори и пурми за каруци, тъй като тези артикули поглъщат голямо количество чугун и заангажирват малко работни ръце, като се набляга на печки, готварски, машини, мивки, сифони, бормашни, помпи и други. В началото на 1944 год., се правят постъпки пред надлежните власти за разрешение да се изработват материали на клиенти с даден от тях чугун, с цел да не се съкратят работници и да се повишат надниците им.
През май 1944 год., е взето решение да се пристъпи към изработката на дърводелски машини, понеже много от Софийските здания са опожарени от бомбардировките и за възстановяването им е нужен дървен материал.
От месечната заплата за месец Март, на всеки работник и служител се събира за пътен данък съгласно чл.6 буква „г” от Закона за пътищата. Пътният данък на всеки работник е в размер на 140 лева, за служителите е 6 % върху заплатата. Съгласно чл. 359 от Закона за Народната Просвета и правилника /ДВ бр. 224/ 02.01.1929 год./ по бюджета за финансовата година на Арменското Училищно Настоятелство, всеки работник от арменски произход във фабриката е обложен с арменски училищен данък за поддръжка и ремонт на сградата, изчислен на 20 % върху неговите преки държавни данъци /от 100 лв до 300 лв/. По този начин всеки арменец допринася за общото благо според възможностите.
На 15.10.1935 год., е взето решение да се открие кухня при фабриката. На 11.02.1936 год., е взето решение за отпускане на ежемесечна помощ в размер на 1 200 лева на семейството на покойния А. Н., изплащана до май 1937 год. включително, както и за безвъзмездно отпускане на безлихвени заеми на работници, оценявайки заслугите им към предприятието, с цел изграждане на собствени къщи срещу ипотека на мястото на същата постройка.
През 1939 год., се доставя един аспиратор от Германия в помещението за шлайфуване на чугуна, понеже през време на работа, същото се изпълва с прах. В началото на 1942 год., започва строителството на нови клозети и бани във фабриката, което завършва в средата на 1944 год., за обслужването на 120 души работници, с цел подобрение на хигиенните им удобства.
През същата година се боядисва и подобрява залата на работническия стол, като за целта са изработени нови маси и столове, купени са нови чинии, лъжици, вилици, чаши. През лятото на 1943 г. се купуват на едро хранителни продукти, предвид поскъпването на живота в града и липсата на много от тях, нужни за правилното хранене на работниците, и им се раздават на аванс срещу заплащане на понисуеми цени, както и облекло и обуща за работа срещу заплащане на стойността им.
Увеличавали са авансовите плащания на работниците срещу Коледните и Великденски празници, за да посрещат част от извънредните разходи. С последният Протокол № 124 от 27.05.1945 год., се одобрява с акламации идеята на Председателя на Управителния съвет г. Луи Партамян да се раздаде на работниците сумата от 132 450 лв, като възнаграждение за празника на труда 1 Май и това да стане традиция всяка година, когато се организира празненство в помещението на фабриката и да се изнасят спортни, литературни и танцови номера.
