Георги Райчев

- Добра ти среща, Българане!
И теб ли блазнят, сине мой,
фуражка, меч, солдашко зване?
Или те тегли кървав бой,
или гласът на тъмна слава
въздушни кули обещава
пред твоя взор?… Но чакай, стой -
какви са тия салтанати:
мастилница вместо гранати
и вместо нож… Що? Що? Кажи,
я моля ти се, повтори ми -
тоз свят потънал във лъжи
и мерзости неизброими
с беззлобен смях и звучни рими,
ти казваш, щял си в правий път
да върнеш - тъй ли, Българане?…

Уви, кълна ти се в умът
на всички звани и незвани,
че своят къс житейски път
и подвизи прочути, шумни -
открито нека се говори -
ще свършиш в някой санаторий,
или приют за слабоумни…

Публикувано под псевдонима Гриша Печорин. б. ред.

в. „Българан”, бр. 19, 2.09.1916 г.