БИТИЕ В БИТИЕ

Елена Алекова

Псалом ХХІ

Толкова си далече и толкова си в мен,
че понякога не правя разлика
между Теб и мен.
Толкова си недосегаем
за сетивата, за ръцете ми
и толкова си реален в мен и край мен,
че Те усещам с всяка клетчица
на съществото си.
Толкова си непостижим за разума
и толкова си истински в мен,
че Те постигам с всяка фибрица
на душата си.
Без думи.

           …Някъде в нас съществува
           знание за всичко без думи.
           Знание без думи
           ни пронизва от край до край,
           както в минералите, в сърцевината им
           е запечатана историята на света
           от Началото до Края
           и понякога се открива,
           но всъщност е скрита за нас
           зад грапавата, зад грубата материя
           на камъка…

Толкова си невъзможен
и толкова Те има навсякъде и във всичко,
че понякога не долавям
къде със сигурност свършвам аз
и започва всичкото
и къде всичкото свършва,
за да започна аз.
Тъй крайното и безкрайното са заложени
във всяка форма,
във всеки елемент на живота
и всяко нещо ЗНАЕ това, ЖИВЕЕ го.
Но без думи.
Без дори и далечна някаква
потребност от думи да изпитва.

Разумът ли е нашето наказание,
когато си хлопнал
райските порти под носа ни
и си ни запратил на земята?
Защо си поставил разума за страж
в подстъпите към истината,
в преддверията на знанието без думи?
Подхвърляш му само трохи
от време на време,
колкото да се вкопчва в тях
като в спасение и да вдига от тях
нови стени, нови илюзии, нови миражи,
нови теории и светове,
които в следващия миг отрича,
за да вдигне нови след тях,
а след новите - нови и нови.
Истината се облича в думи,
колкото да се изяви.
Но не е в думите. Нито е самите думи.
Както човек облича и съблича дреха
и захвърля дрехата, когато се прокъса,
тъй и истината.
Истината облича и съблича думите,
и ги захвърля, когато овехтеят,
заменя ги с нови думи
без никакъв ущърб за себе си.

Когато човек тръгне към Теб,
търси онези, които вече са Те намерили -
внимава в думите, вниква в посланията,
проумява делата им, трупа знания.
Колкото повече знания
се тълпят в главата му,
толкова по-празно става вътре в него,
докато празнотата не го изпълни
от край до край
и от пълнотата не остане нищо.
Защото така е устроено, че човекът
може да познае празнотата
само ако преди това е имало пълнота,
която да я облече, да я покаже на видело,
както думите обличат истината,
за да я изявят.
Но истината не търпи думите,
защото е вечна,
а думите овехтяват и когато овехтеят,
отпадат сами по себе си от нея.
И празнотата не търпи пълнота,
затова и я изхвърля.

Постигне ли човек празнотата,
нищо няма между него и Теб,
нищо не му пречи да Те вижда,
нищо от Теб не го дели.
Блажен този, който е постигнал празнотата
въпреки всичките препятствия
и изкушения по пътя.
Но по-блажени от него са
които стигат до Теб ей така,
на които се откриваш, без да са вървели
по трънливия път,
без да са смъквали воал след воал,
мираж след мираж,
скриващи лицето Ти от тях,
един от друг по-изкусителни
и по-красиви.

Ще пея химни за Теб,
ще Те славословя и благословя
във всичките дни на живота си,
докато не изтръгна от себе си всички думи,
с които съм Те обличала,
за да налучкам - поне отчасти -
чертите Ти и да Те постигам.
Ще пея химни за Теб,
ще Те славословя и благословя
във всичките дни на живота си,
докато не изхвърля от себе си
всяко знание и всяко незнание за Теб,
и пълнотата в мен
не се обърне изцяло в празнота.
Бъди с мен
във всичките дни на живота ми.
Бъди в празнотата, но и в пълнотата ми.
Бъди отвъд думите, но и в думите ми,
за да Те позная изцяло
дори когато безчет воали и миражи
те покриват.
Превърни сърцето ми в извор на сияния,
които тръгват от мен
и текат - изотвсякъде - към Теб
и в Теб се вливат.
Превърни съзнанието ми
в източник на тишина,
от която думите са си тръгнали
и повече няма да се върнат.
Нали няма нужда от думи
и няма нужда от нищо,
когато съм ЕДНО с Теб, Господи,
когато с Теб сме ЕДНО.

17.11.2013 г.