АТЕНТАТОР
АТЕНТАТОР
Събитието беше грандиозно -
посрещаха самия президент
и речите се лееха помпозно
със доста самовлюбен елемент.
Бе музика…балони…мажоретки…
извиваха се шарени хора.
Изтъркаха се хиляди подметки
с подскачане и викове - ура.
Каква велика чест за президента,
сълза от умиление изтри
и с жест преряза траурната лента -
завода за ковчези той откри.
А гардовете шареха с очите
с костюми черни в обедния пек,
готови да прикрият със гърдите
на нацията първия човек.
Един от тях съзря особа жалка,
бе възрастен, небръснат елемент,
със пъхната в ухото му слушалка -
заявка, че е вражески агент.
Внезапно той от джоба си измъкна
със странна форма някакъв предмет.
На бодигарда четината щръкна
и хвърли се отчаяно напред.
Рекордът, вярвам, беше олимпийски,
бе много мощен неговият скок.
Стовари удар бързо той, по змийски
и просна в миг убиеца старчок.
Фиксиран бе горкият атентатор,
държаха го за хилавия врат.
Встрани лежаха счупен инхалатор
и малък, черен слухов апарат.
СПОР
Бе кацнала за миг, да си почива,
на жицата пред нас гугутка сива.
До нея се намърдаха врабчета,
две шумни и разрошени момчета.
- Хей, жицата е наша, хайде чупка!
Не ни ядосвай, гоним чак до дупка.
Пера наежи кротката гугутка:
- Тук, дрипльовци, сте само от минутка.
Тя, жицата, обществена е. Ясно!
Я млъквайте, да не ви стане тясно!
- Не, наша си е, трътло… Наша, наша…
А после много бързо стана каша…
На спора точка сложи мургавелец,
работещ нощна смяна пъргавелец.
Бе отговор, достоен за шестица:
- Довечера оставате без жица!
НА КЛОНА
Вися си на клона, обхванат от скука
и чакам да стана човек.
Звучи много гордо. На кой ли му пука
за хилав проскубан шебек.
Не ще ме измъчват инсекти досадни,
от чесане чак съм издран.
Живот ще живея във къщи прохладни -
изкъпан, избръснат, изпран.
Ще хапвам обилно, каквото поискам,
доволно почесвайки пъп…
Но клонът изпуква, напразно го стискам,
политам и падам по гръб.
СТАРИТЕ ПУШКИ
Ние двете бяхме дружки.
Казваха ни стари пушки.
Не че бяхме дърти - не,
двеста знаехме и две.
Доста семпло пременени,
с устни кървавочервени,
на разклончето, до моста
ний стояхме като мостра.
Който иска - дегустира
Сумата - за каса бира.
Две работнички пчелички
и навити сме на всички.
Позивната ми е Цвета,
знам хиляда мурафета.
Русата пък е Мадлен
и не носи сутиен.
Дрешките ни гола вода,
ала кой ти гледа мода.
Поговорката си чул,
там за скъсания чул.
Млади бяхме, апетитни,
неуморни и ездитни.
Що пожари угасихме,
колко страсти утолихме:
загорели тираджии,
други по на пет ракии,
с мерцедеси и трабанти,
дърти дядовци с тиранти.
Не остана недоволен,
всеки бе с портфейл оголен,
ама търсеха ни пак.
То човешко е - мерак.
И дойде прекрасен ден,
не за мен, а за Мадлен.
Баровец един изпадна,
на коляно й припадна.
,,Искам те! Със мен ела!”
Брей, голяма будала!
Тя не мисли много, много,
две целувки, хайде сбогом…
После в джипа, облак прах,
повече не я видях.
Пуснах си една сълзица,
късметлийка е таз мръсница.
От тогава - пет години.
Рекох, някога ще мине,
някой долар да снесе…
Чух - живеела добре…
Аз пък още съм до моста,
но ошмулена съм доста.
То не бяха двама, трима…
Що народ през мене мина.
Няма ли тъй някой ден
заблуден олигофрен
да ме метне във колата…
Иска ти се май, горката!
Хайде, идвайте при Цвета!
Знам хиляда мурафета.
А цената се разбира…
Колкото за чаша бира.
СЛУЧАЙНО
Тя зад ъгъла изникна
с устрема на зъл кечист.
Даже не успях да викна
и отхвръкнах като лист.
Късогледо ме премери,
погледът не беше мил:
- Откъде се ти намери,
изкуфял птеродактил!?
Ей сега ще те размажа! -
и бастунът засвистя.
Аз премигвах на паважа.
,,Господи, туй беше тя!”
Споменът във миг ме блъсна,
сякаш бе насрещен влак.
Аз на тази буца тлъста
имах някога мерак.
Преди петдесет годинки
Бог над мене се смили,
че на стари само снимки
бих присъствал днес, нали!
ГЛАДИАТОР
Той беше бог на кръглата арена,
с могъщо тяло, непокорен дух,
желязна воля в битките калена,
приятел меч - не помнещ да е сух.
Ала веднъж във локва кръв пристъпи.
В безумен кръг светът се завъртя.
Онези, във хитоните си скъпи,
изпуснаха букетите с цветя.
И погледите, молещи отсрочка,
към Цезаря отправиха се в миг.
Бе негова властта да сложи точка
и да покаже колко е велик.
Напред се той приведе - цяла вечност.
Тълпата нервно стискаше зъби.
Очакваше тя капката човечност,
но палецът надолу се заби.
Той в крайна сметка беше Император!
Така и не прости за този фарс,
че вместо Него, робът-гладиатор
бе обожествяван като Марс.
СРЕЩА
С костюм възтесен, вратовръзка,
окъпан със дезодорант,
седя, сърцето ми се пръска,
в полуизискан ресторант.
Ще бъде първата ни среща…
Дано не се изложа пак!
Нощта е толкова гореща.
,,Хей, келнер, кола и коняк!”
Едно ще цапна аз за тонус
и даже малко - за кураж.
Мадамата дано е с бонус -
красива, с мъничко багаж.
В обявите все пишат нещо
от сорта: млада, сексапил…
Със тяло сочно и горещо…
А то, излиза крокодил.
И тази тука закъснява.
Едва ли я е сгазил влак.
А може би се притеснява.
,,Хей, келнер, кола и коняк!”
Дано накрая парашутът
отвори ми се. Ех, мерак!
Защо ли все ми бият шута?!
,,Хей, келнер, кола и коняк!”
Едно видение се спира!
Божествено и още как,
но нещо строго ме фиксира…
Аз се оригвам на коняк.
Ще си остана с махмурлука
и знам, ще бъде доста як,
но вече просто не ми пука.
,,Хей, келнера, шише коняк!”
КРЕПОСТ
Един приятел се похвали:
- Сдобих се с нов апартамент.
Да влезе там крадец едва ли
ще дойде някога момент.
Врата - блиндаж, секретни брави,
домът е като бастион.
В добавка точат зъби здрави
два добермана и питон.
Реши ли пиле да прехвръкне,
аларми включват се завчас.
Не може никой да се вмъкне
неканен посред нощ у нас.
Домът му скоро го обрали.
Останал само по тапет.
Вратата с касата прибрали,
дори и вносния паркет.
Съпругата му Незабравка
с любовника си, с камион
отнесли всичко и в добавка -
два добермана и питон.
ГРОЗНОТО ПАТЕ
Горкото то, последно се излюпи
и майка му изпадна в нервен шок.
Очите му - като огромни лупи
и с тик като ударено от ток.
Краката криви, свършващи с лопатки,
с които би покрило цял ,,Трабант”.
Кокореха се шашнатите патки,
отгде се пръкна страшният мутант!?
Растеше то сред хули и закачки.
Не бе му никой нищичко спестил.
Попитаха го две любезни квачки,
потомък ли е на птеродактил.
Но храстите спасение му бяха
и скрито там, получи своя шанс.
Веднъж то чу как две деца четяха
известната ни приказка на Ханс.
И вече отминаваше с насмешка,
че имаше си цел и идеал.
То виждаше се как от грозна грешка
ще стане грациозен лебед бял.
Пристъпваше, изпъчило гърдите,
с походка тежка - като галеон.
Тъй мълнии му мятаха очите,
че би му завидял Наполеон.
Изнизваха се дните безвъзвратно
и патето превърна се в паток.
Бе доста странен. Стана му понятно
от образа му в близкия поток.
Какво се случи, вече ви е ясно.
Стопанката в един фатален ден
издебна го, приклещи го на тясно.
Дръвникът бе последният рефрен.
Не става патка лебед, туй го знаем.
Така е в прозаичния ни век.
Но нищо не ни струва да мечтаем.
И някой ден. Ех… Знае ли човек?!
ПРАЗНИК
Днес е празник във градчето,
всеки весел е, засмян.
Пръкнало се е момчето
на Айше и на Хасан.
Горда майка - десет сина.
Таткото - щастлив, пиян…
Обещава: ,,Догодина -
друго правиме по план!”
Нека здраво е детето,
че родено е с късмет.
Може в бъдеще чавето
да е новият ни кмет.
Песни, чалга и кючеци…
Млад и стар, клошар, богат -
нека хвърляме гюбеци.
Радвай се, о, роден град!
Някога, преди години,
три пъти бе по-голям.
Който днес през тебе мине,
да те прекади с тамян.
АПЕЛ
Как биха се преборвали поетите
с римите, със строфите, с куплетите
без своите красиви, дивни музи
с бедра - реки от жар, с пращящи блузи.
Затуй за знаме, казвам, да приемете
на музите си страстни сутиените!
ИМПОРТ
Оглеждат се във новата витрина
кокошките на селския мегдан.
Тълпата днес щурмува магазина
със име екзотично - ,,Ин и Ян”.
,,Китайски стоки” - тропна със копита
магарето, по всяка тема спец.
Кокошките го зяпаха с възхита,
не всеки ден общуват със мъдрец.
,,А тези черно-бели запетайки
по кравите в обора май видях.
Не знаех, че горките са китайки” -
един козел зарита чак от смях.
Магарето погледна го с насмешка:
,,Ех, глупав пръч, те нашенки са, знай!
Дано не се допуска тази грешка -
да внасяме и мляко от Китай!”
ИНТЕРВЮ
- Ти си толкова известна!
Как постигна го това?
- Щото съм безкрайно лесна -
тръсна русата глава.
- Песните ти притежават
магнетизма на страстта.
- Дупето ми обожават.
Връткам го, не се пестя.
- Я кажи ми за сезона
новия си хит поне.
- ,,Ерогенната ми зона
се нарича портмоне”.
- Да не би да си кърмачка?
Бюстът ти надхвърля тон.
- Не, похарчих тлъста пачка,
пръска се от силикон.
- Чакаме да блеснеш гола
скоро в родния ,,Плейбой”.
- Първо смяната на пола
да довърша, друже мой.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
- Къде си тръгнала в гората,
Червена шапчице, сама?
- При баба ми, че тя, горката,
лежи болнава у дома.
За бъбреците уморени
вода й нося от Хисар.
Тежат им витошки морени,
чакъл и пясък цял товар.
Във кошницата още нося
пресен чесън, маргарин,
че кръвното си вдига доста
и е с висок холестерин.
Нали единствена съм внучка,
гостувам й почти през ден.
Откриха и опасна бучка…
Щом пукне - всичко е за мен.
Че тя е стара реститутка,
и нейна - цялата гора.
Била елитна проститутка
и доста умна при това.
Така че, Вълчо, се пръждосвай!
Ти не членуваш в моя клуб
и повече не ме ядосвай,
ако не искаш да си труп.
Вълкът усмихна се смутено,
гърбът му плахо се преви,
в гората скри се примирено
и повече не се яви.
ТЕАТЪР
Действие трето:
градина, беседка,
цъфнали свежи цветя…
Стиснати грубо в житейската клетка,
Той мъртъв е - също и Тя.
Действие шесто:
градина, беседка,
хартиени бледи цветя…
Паяк се труди над своята плетка.
Той липсва - отсъства и Тя.
Действие двайсто:
градина, беседка…
Мишоците само са факт.
Покрито е всичко с прашна наметка.
Отчайващо дълъг антракт.
Действие енто:
градина, беседка…
Декорите рухват със стон.
Още виси неплатената сметка
за тока на мъртъв салон.
ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ
Във ,,Горска клюка” някой бомба пусна,
че зайци-върколаци се явили.
Със някаква нечиста сила гнусна
ушатите били се съешили.
Тъй пръкнали се страшните мутанти.
Била гората техен периметър.
Те казвали: ,,Сега сме тук гаранти,
че никой няма да минава метър!”
Изтръпнало в гората всичко живо.
затракали зъбите - кастанети.
До вчера си живеели щастливо,
но радостите им били отнети.
Изплашили се даже вълци сиви,
а мечките били тъй ужасени -
макар и господари в дебри диви,
бърлогите си вардели на смени.
А бухалът - редактор в ,,Горска клюка”
в тефтера си написал: ,,С днешна дата.
Огромна власт, доказах, има тука,
дори да е лъжлива новината!”
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
Знаете злочестата принцеса -
спа и хърка цял едничък век.
Време бе за нужната намеса,
чакаше се точният човек.
Принцът най-накрая се довлече.
Конят му пухтеше като влак.
Просека със меча си изсече
в гъстия прорасъл храсталак.
Портата отчаяно заяде,
имаше ръжда по всеки нит,
но накрая взе, че се предаде -
той я гръмна с пръчка динамит.
Зали занемели… Всички бяха
в паяжини, педя прахоляк…
Като в кадър хора кротко спяха
стогодишен сън, дълбок и як.
Ето кралят, старата кралица,
дамите придворни, даже шут.
Пажовете, тръшнати в редица…
Грозен пес до печен свински бут…
Най-накрая - крехката мимоза,
спящата принцеса беше там.
В този дълъг сън - анабиоза,
тя не беше мръднала и грам.
С алените устни като роза
за целувка мамеше го тя.
Принцът се преви в удобна поза,
но внезапно нещо го възпря.
Залата панически напусна,
метна се на верния жребец.
Бързо и отчаяно препусна
по-далеч от спящия дворец.
Принцът беше умен, беше печен,
доста бе изпатил, преживял.
И макар по спящата увлечен,
бъдещето ясно бе прозрял,
в какво ще се превърне тя след време,
след куп деца и дълъг, скучен брак.
Ето в тази, дето кротко дреме -
майка й - разплута и с мустак.
ОФЕРТА
Лисицата вълка похвали:
,,Какъв си умен, духовит.
С гърди достойни за медали,
в гората, скъпи, ти си хит.
Месце от агънце - сукалче,
да знаеш как ми се яде.
В гората липсват те, обаче
аз гладна съм, не виждам две.
Ще можеш ли да ми доставиш,
аз зная, ти си джентълмен.
Това добро ако направиш,
в отплата ще ме имаш мен.”
Вълкът смутено се почеса,
пристъпи той от крак на крак.
Да хване Лиса за метреса
отдавна имаше мерак.
Пищова в пояса затъкна
и в падналия синкав здрач
в една кошара се промъкна,
и фрасна кучето пазач.
Нарами младо, крехко агне,
но бодигардът се свести.
И с бой, където му попадне,
овчарят щедро го гости.
Ала вълкът бе мотивиран
и още повече инат -
почти убит, но амбициран,
държеше агнешкия врат.
До Кума Лиса се довлече,
остави ценния товар.
,,Довечера ще мина - рече -
за обещания си дар.”
Цял ден вълкът реанимира
и чисти раните с тампон.
Покри се с петдесет пластира
като възкръснал фараон.
Но вечерта бе много точен.
Прескочи лисиния плет.
Усети аромат на сочен,
препечен агнешки котлет.
На портата й той почука,
преглъщащ слюнка и мерак:
,,Къде се бави тази тука!?”
Удари силно, после пак.
И в миг отвори се вратата,
но вместо Лиса, там на кръв
със крехка плешка във устата,
го гледаше ядосан лъв.
ПРАВОВА ДЪРЖАВА
Нощта е със цвета на вакса.
От туй по-тъмно - накъде?
Апашът бърза да навакса
и повече да окраде.
Със него сме почти другари,
нали през вечер той е тук.
Прескача порти и дувари,
върти му кучето куйрук.
Не смея с пръст да го докосна.
Превръщам се в един момент,
ако ми писне и го просна,
във криминален контингент.
И той тараши без умора,
ченгетата си правят пас,
че дружка бил със прокурора.
Навярно идва и у вас.
ЛЮБОВ ОНЛАЙН
От Вълчан компютър купи
скоро старият Глиган.
Гледа през дебели лупи
нежно малкия екран.
Много ценен е, безспорно.
В Интернет се прикачи.
Музика, игри и порно…
Не отлепя той очи.
После се забучи в чата.
Вярно, трудно се реши,
но оферта напечата
към самотните души:
,,Ти, къде си, Непозната?!
Аз съм млад, красив, левент
и съм първенец в гората,
със голям апартамент.
Любовта ще е безкрайна
в мощния ми черен джип.
Тук за никой не е тайна -
аз отвсякъде съм ВИП.
И лавина от богини
от екрана го зари.
Млади, сочни като дини…
Ха, иди, че избери!
За душицата го хвана
и хареса му от раз
нежна, малка сладурана
с позивната ,,Розов храст”.
Бе безкрайно тя щастлива
и на среща се нави
под разцъфналата слива.
,,Там ще бъда” - обяви.
Припна той до Кума Лиса.
Тя на нашия Глиган
четината боядиса
като дъно на тиган.
Бивните със шкурка лъсна,
сдъвка мента - да е ,,фреш”.
Щедро със парфюм се пръсна -
,,Горска палава младеж”.
Шалче синьо си завърза -
беше уговорен знак
и към сливата забърза
подмладеният юнак.
Ала в миг се умърлуши
и затуй не го виня:
чакаше до чанта с круши…
тлъста, розова свиня.
СЕМЕЕН ПОРТРЕТ
Той, зетят заврян, е главата.
Прибират му всяка заплата.
Ех, свикнал е! Тежко въздиша,
предава я заедно с фиша.
Макар и на пост отговорен
във къщи е тих и покорен.
Не ще да се бори със мечка,
изтеглил е късата клечка.
Съпругата - вечна мигрена,
подобно на фризер студена.
Разхожда инплантови цици
на шопинг по модни бутици.
Козметика скъпа купува,
все нови чепици обува.
Била й душата фриволна,
от смотан съпруг недоволна.
Детето се бори с акнета
и вечно се рови във нета.
Със другите пубери чати
и харчи парите на тати.
То вече се маца със сенки
и слага изкуствени бенки.
Визия - пълна измама.
На кой ще прилича? На мама!
А най-високо достига
в хранителната верига
на къщата -
Тъщата.
ХАЙКА
на Петьо Стойчев
Гончетата вдигат страшна врява.
Чувам, приближават се към мен.
Всяко, да открие, се надява
първо благородния елен.
Туй ли е фаталната неделя?
Кой ще бъде подлият палач,
който хладнокръвно ще отстреля
просто днес поредния рогач.
Зная, тук престъпва се закона.
Аз живея в скапан резерват.
Уж я охраняват тази зона…
Но къде да търся адвокат?
Горските внезапно се покриха.
Винаги готови за рушвет,
явно, че отново пачка свиха.
Питат ли ги - всичко е наред.
Сам съм срещу толкова чифтета.
Може да не бъда днес убит…
Как се моля - душещите псета
някак си да хванат синузит!
Изстрелите въздуха раздират,
после някой силно изквича.
Слава Богу, свинско ще сервират.
Аз съм скрит зад храста и мълча.
Трябва да добия вид различен.
Писна ми да бъда под обстрел.
Ще намеря аз хирург пластичен,
имам даже снимка за модел.
Твърдо ще преборя всички пречки.
Ще се моля да ме приберат
онези там - танцуващите мечки.
Патили са - ще ме разберат.
МИС ГОРА
Днес на централната поляна,
от слънчеви лъчи обляна,
животинки се събират -
Мис Гора ще си избират.
Ето младите лисички,
хитро мигат със очички.
Зайки Байки се прескачат,
птички пеят или грачат.
Копитца тропват и сърнета.
Виж костенурката напета,
с лак в бодлите млади ежки,
змиички - с чисто нови дрешки.
А катерички рунтавелки -
с парфюмирани къделки.
И всяка млада, атрактивна,
на подиума е активна.
Безумно иска да е миска,
за първо място се натиска.
На пън поседнал е мечокът,
корема си почесва с нокът.
Тук той е важен гост, защото
е виден член на обществото.
Със мед заформил далавери,
та кой със него ще се мери?
На долара играе с курса -
основен спонсор на конкурса.
За журито - задача тежка,
че може да допусне грешка.
След много пот, кавги, дебати
напред къртикът се заклати.
Намести бавно очилата
и обяви, че: ,,Мис в гората,
да грабне приза и венеца,
заслужила е… Баба Меца!”
РЕЗИЛИАДА
Сбор засвириха тръбите.
Емнаха ни на война.
,,Дълга” - казваха жреците.
И във дъното жена.
Не коя да е - Елена!
Фръцлата на Менелай.
Тъпата му мушмулена…
„Моята е по-по-най!”
Чуждия позор да бришем.
Обещаха келепир.
И херои да се пишем -
персонажи за Омир.
Клахме се като говеда,
девет станаха лета.
Вече слънцето не гледа
онзи с голата пета.
Одисей накрай предложи
кон от щайги да сглобим.
Само с ножове, по кожи,
вътре да се притаим.
Знаете какво се случи.
Троя падна, бясна сеч.
Всеки своето получи -
едни - плячка, други - меч.
Как по-рано не се сети?!
Одисей е тарикат.
Но причината, къде ти,
другаде била е, брат!
Да е жива Пенелопа!
Писнало й е сама.
Вестоносец му потропа
от Итака със писма.
,,Ти бе! - пишела - Пройдоха!
Я вземи се прибери!
Малко множко ти дойдоха,
то не бе година, три…
Тук самичка издивявам.
И те чака лют калай.
Ако дойда - заявявам,
ще ви спукам с Менелай!”
Затова войната свърши.
Слава Зевсу! Ето на,
кой каквото и да върши,
е на дъното жена.
