ПОЕЗИЯ, БЛИЗКА НА СЪРЦЕТО

Тихомир Йoрданов

Колкото повече навлизам в руското поетическо пространство, толкова повече ме покорява мисълта за величието на славянското простодушие и чистотата на емоционалните му пориви.

Сякаш случайно аз откривам висотата в поетичните постижения не толкова на нейните столични представители, колкото в откровенията на пръснати в необятните ширини и далечини на Русия нейни певци.

Доказват ми го и стиховете на доскоро непознатата ми поетеса от гр. Курск, чието название (на града) свързвахме само с победната битка на Курската дъга, решила съдбата на Европа.

Книгата с избрани стихотворения на поетесата Валентина Коркина пристигна при мен като закъсняло, но неопровержимо потвърждение, че Русия е страна на поетите - те са добротата и величието на православната славянска душевност, която иска да бъде чута и разбрана, както е в това кратко стихотворение:

Пиша си в една тетрадка
в дни на радост и на смут.
Смисъл простодушен, сладък,
има в тайния ми труд.

Всичко времето ни сваля.
Може би ще дойде ден
някой да ме викне: - Валя!
И да поговори с мен.

Това стихотворение ми се отвори още при първото разгръщане на книгата. То ме поведе в поезия, изтъкана от човещина и чисти помисли, от задушаващи гърлото чувства.

Жалко е, че тази нова руска поезия днес можем да усетим само по малобройните преводи, появяващи се в ограничавани и притеснявани издания.