СТИХОВЕ
превод: Христина Керанова
КОТКА В КУХНЯТА
на Доналд Хол
Чу ли за момчето дето минало покрай
черната вода? Няма да добавя много.
Изчаквам годинa-две. Искала е някой да нагази в нея.
Cлучва се - човек край езеро минава, и една ръка
се протяга и го дръпва вътре.
Не че e имало някаква
зла умисъл. Просто eзерото е билo самотнo, или му е трябвало
калций, кости ще свършат работа. А после какво?
Сякаш вечерният вятър, мек
и бавeн, въздиша като старица
в кухнята късно вечер, мести тигани,
пали огън, приготвя храна за котката.
ВЗЕЛ РЪЦЕТЕ НА НЯКОЙ ОБИЧАН
Взел ръцете на някой обичан,
виждаш, че са изящни кафези …
Малки птичета пеят
в безлюдните прерии
и дълбоки долини на длантa.
ВГЛЕЖДАМ СЕ В ЕДНО ЛИЦЕ
Разговорът тъй сближава! Прииждат
на тялото вълните,
носят рибата нагоре към слънцето
и наежват гръбнака на морето!
С часове в едно лицe съм се лутал
и през тъмни огньове минавал.
И възкръсвам в тяло
още неродено
като ореол около него,
през който тялото минава, сякаш се плъзга луна.
ВИК И ОТГОВОР
Кажи ми защо не извисим глас днес
и викнем за това, което се случва. Разбра ли
че плановете за Ирак са готови и снежната шапка се топи?
Казвам си: “Xайде, викай. Какъв е смисълът
да си пораснал и да нямаш глас? Викай високо!
Виж кой ще отговори. Сега е времето за Bик и Oтговор!”
Ще трябва доста високо да викнем, та да ни чуят
нашите ангели, които недочуват; те се крият
в затвори от тишина, които пълним по време на войни.
Нима защото допуснахме толкова много войни сега не можем
да избягаме от тишината? Ако не надигнем глас, позволяваме на
други (които сме самите ние) да ни ограбят къщата.
Как така сме слушали велики викачи - Неруда,
Ахматова, Торо, Фрeдрик Дъглас - а сега
мълчим като врабчета в ниските храсти?
Някои учители казват, че животът продължава само седем дни.
Кой ден е днес? Нима четвъртък?
Побързай, викай сега! Неделя вечер наближава!
