Тома Измирлиев

Прощавай, драги ми поете,
че ти развалям рахатлъка,
но искам с няколко куплети
да ти разкрия мойта мъка
и патилата безподобни
на твоя мил народ свободен.

Умря, поете, ти на „Вола”,
за да спасиш народа харен
от игото и произвола
на турчин и на кърсердарин
и твоят подвиг бе успешен,
но сметката излезна грешна.

Наистина, народът скоро
с победа увенча борбата,
отхвърли игото позорно,
но не получи свободата,
че вместо турските султани
възседнаха го партизани.

Султан не сбира днес вергия,
роден бирник ни тормози,
народът крета в сиромашия,
и ний го храним с кухи пози
и, ако дойдеш тук - от опит
ще схванеш всичко, драги Ботев!

Не шетат турски заптиета
да стрелят будни и комити,
а по всичките кьошета
се гърчат бити и убити,
но чужд не мачка днес раята,
а роден брат убива брата…

Едва що бе склопил очи ти,
облян в юнашките си кърви
и всевъзможни паразити
започнаха да те разпъват
и да те късат на парчета
разнопартийните текета.

Прости, любезни мой поете,
че ти развалям рахатлъка,
но щом ни видиш дереджето,
ще викнеш сигурно от мъка
- „Напраздно съм умрял за роба!”
и сам ще си отидеш в гроба…

в. „Щурец”, г. 1, бр. 24, 3.06.1933 г.