Николай Фол

Веднъж
кокошките и гъските
концерт си устроиха.
На курника на дъските
афиши разлепиха
и, както му е ред,
същинска сцена пригласиха
до трънения плет.

Певецът - то се знае -
бе петлю наш.
Без много се мае
веднъж, и дваж
изпя им той една народна песен.
Гласът му бе, разбира се, чудесен!
И всички ръкопляскаха,
и викаха, и кряскаха
от истински възторг.

Но ето - старият гъсок -
(о, той критик е много строг!)
взе думата и реши
(а той - помнете - нивга не греши):

Петелът наш е гласовит,
по Божа воля е певец
и дарбата му е незаменима.
Но… както тъй е даровит,
да беше пък и чужденец -
цена не щеше, милият, да има!

Публикувано под псевдонима А. Фол.

в. „Щурец”, г. 9, бр. 450, 25.07.1941 г.