ВЕЛИКИЯТ ЗАВЕТ НА ЖАЖДАТА ПО БОГА

Лияна Фероли

Прозира той, диша навсякъде и във всичко в нашия живот. Към него ни води керванът на жаждата, който все върви и върви в пустинята на битието ни, за да се увеличават нейните пясъци, но заедно с това да расте и надеждата за сътворяване на нови оазиси, макар и илюзорни.

По тази предизвестена пътност, като през пясъчен часовник изтичат подгонените от неутолена и непоносима любовна жажда човешки стъпки. Странна, мистична, ръждива жажда изгаря издълбоко сърцата на пустинните хора, засяда в гърлата им, спира спасителната струя въздух, изпълва очите им с опустошителен жълтеникав мрак. Но на подобното - с подобно.

Този мрак на неистовата любовна жажда може да отпуши само друга любов, нищо че и тя често води до още по-голямо нагнетяване и тромби в кръвта. Само любовта може да отпуши девствените оазиси, закътани в житейската ни пустиня, да достигне хоризонта на миража и дори да го надмине, да отиде отвъд, да стане жажда по Бога.

Неутолимите, сурови и безплодни пустинни пясъци в живота ни поглъщат като черни дупки всичките ни надежди, мечти, чувства, думи, преживявания. Но пък така и разделите между влюбените, от които не остават никакви следи. Дори не се питат как са стигнали до предшестващите ги срещи. Вятърът-блудник и лечител заличава дори и техния дъх.

За да се роди отново и отново красивото и мъчително състояние на очакване, транса, екстаза на красивата любовна безпощадност. За да се насити жадуващия с нова зримост и усетност и да открие в очите на любимия истинските езера и оазиси. И любовта отново да започне да въздига душата извън тялото, отново да пришпорва кервана на жаждата.

Почти абсурдният живот в пустинята е родил много сурови, мистични ритуали и закони. Един от тях се грижи вкусилият любов да не желае друг влюбен да страда от разлъка, а пък друг твърди, че едно тяло е предостатъчно пространство за две влюбени души.

Има и митичен ритуал на болката за живо погребване в пясъците на жадни за любов девици, та да не би един ден да утолят любовната си жажда. Той предупреждава, че можеш да умираш, колкото си пъти искаш, но не и да се утолиш във времето на великия завет на жаждата.

Но когато не можеш да изпълниш законите на пустинята, поне можеш да дочакаш най-желания любим - Хадес, богът на смъртта, единственият който може да изпълни пространството между човека и неговата душа, защото само той може да изтръгне влюбения от неговите корени, да го спаси от затвора на тялото му, но и да му окаже последна милост и пощада, като му позволи да вземе със себе си безкрайната любовна жажда и да засели с нея отвъдните полета.

В този почти иреален, притчов свят на най-жадуваната жажда, толкова близък до днешния, ни отвежда книгата на д-р Санаа Шаалан “Керванът на жаждата”, която скоро бе представена в София. Писателката работи в Йорданския университет, защитава докторска титла по специалността „Съвременна литература”. Изявява се като литературен критик, рецензент и като кореспондент на някои арабски списания.

Д-р Санаа Шаалан е член на йордански, арабски и световни културни учреждения. Получила е около 50 национални, арабски и световни награди в сферата на късия разказ, театъра, романа и детската литература. Удостоена е с почетен орден за особени академични заслуги от Йорданския университет през 2007 и 2008 г.

Издала е 36 творби в различни литературни жанрове, както и специализирана книга по анализ на съвременната арабска литература, роман и сборници с разкази. Има постоянни рубрики в различни арабски вестници.

Преводачът на кратките разкази в “Керванът на жаждата” Хайри Хамдан казва за нея, че тя с лекота успява да отвори душевните порти на нейните влюбени герои, за да могат читателите да навлязат в дълбините на сгъстените им до експлозия сърдечни импулси.

Във всичките си разкази Санаа рисува своята митична биография, така сякаш присъства на мига на своето създаване, изповядвайки и изтръгвайки с кървящо перо своята мъка.

Описва се като една душа, приканваща за любов, познаваща проклятието на влюбването, на сладката магическа загуба на равновесието, винаги готова да направи своето жертвоприношение в името на любовта. Особено във време на любовен глад и очакване, като днешното.