АСЕН ЗЛАТАРОВ

Владимир Полянов

Владимир Полянов - портрет от Васил Стоилов

Невероятен случай: той не трябваше да умре, за да го оценим! Асен Златаров беше зачитан и обичан още приживе. Онова, което ще се каже за ранната му смърт, този път не ще бъде израз на закъсняло, а може би и вече ненужно проглеждане.

Дали той беше нещо повече от десетките други, за които сме си спомняли на погребението им, или ние сме направили крачката напред?

Тайната се крие, струва ми се, в същността на всяко негово дело. Създадено в кипежа на постоянната тревога за ценност на един типичен интелектуалец, то никога не е чаша, изпита до дъното.

Като духовен строител, Асен Златаров никого не заплашваше. Като изобличител, той обезоръжаваше омразата и отрицанието. Защото интелектуалецът винаги носеше и своето голямо човешко сърце.

С огъня на това сърце Асен Златаров раздаваше себе си и пробуждаше сили за творчество.

За нашата действителност съществуването на личности като него са знак, че можем да започнем леточислението на нова, духовно по-издигната България.


в. „Литературен глас”, бр. 335, 29.12.1936 г.