Франц Грилпарцер

Франц Грилпарцер (Franz Grillparzer), австрийски драматург и поет, е роден във Виена на 15.01.1791 г. като най-голям син на адвоката Менцел Грилпарцер и съпругата му Мариана (Зонлайтнер). Завършва гимназия и право във Виена (1811). През 1813 г. постъпва на държавна служба. Директор на имперските архиви (1832). Член на Имперската академия на науките (1856). Пенсионира се през 1856 г, после пътешества из Европа. Приятел на Хайне, Бьорне, Бетховен. Почетен жител на Виена (1864). Трагедии: „Blanca von Castilien” („Бланка Кастилска”, 1807-1809), „Die Ahnfrau” („Прамайка”, 1816), „Sappho” („Сафо”, 1817), „Das Goldene Vlies” („Златното руно”, трилогия, 1821), „Kоnig Ottokars Gluck und Ende” („Величие и падение на крал Отокар”, 1825), „Ein treuer Dirner seines Herrn” („Верен слуга на своя господар”, 1828), „Des Meeres und der Liebe Wellen” („Вълните на морето и любовта”, 1831), „Der Traum ein Leben” („Мечтата на живота”, драматична приказка, 1834), „Libusa” („Либуша”, приказка, 1844-1847), „Esther” („Естер”, 1848), „Ein Bruderzwist im Hause Habsburg” („Вражда на братята в дома на Хабсбургите”, 1850), „Die Judin von Toledo” („Еврейката от Толедо”, 1855), както и на комедията „Weh dem der l?gt” („Горко на лъжеца”, 1838). Създава лирически стихотворения - „Tristia ex Ponto” (Елегии от Понт, 1835), епиграми, новелите „Das Kloster bei Sendomir” („Сендомирският манастир”, 1828) и „Der arme Spielmann” („Бедният музикант”, 1847), автобиография и др. Умира на 81 г. на 21.01.1872 г. Пълни събрани съчинения (1872; 4 издание на Зауер, 1887; 1909-1942 в 42 тома). Смятан за национален поет на Австрия.


Публикации:


Поезия:

ПРОШКА/ превод: Димитър Стоевски/ брой 67 ноември 2014

ИЗ „ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО И ЛЮБОВТА”/ превод: Димитър Стоевски/ брой 134 януари 2021