Милена Обретенова

По силата на драматичната си (при това предимно трагична!) историческа съдба народът ни периодично има нужда от събуждане.

Тези мисли ми се завъртат в главата в мига, в който разбирам, че 31 октомври е неучебен ден в чест на следващия, 1 ноември, обявен за Ден на народните будители.

Даа, за пореден път ще си отспим. Няма нищо лошо в съня. Но само по принцип. Защото, отрекли колективизма като грозен символ на миналото, не открихме заместител на неговото манифестиране. И затова си спим.

Отспиваме си на 24 май. Нищо, че посягат на най-категоричната ни идентичност - кирилицата. Децата ни не учат вече „Върви, народе възродени!”. Напълно оправдано е в днешните прагматични времена - няма къде да се пее.

Отспиваме си на 1 май, набеден за комунистически и незнайно по чия грешка останал с червено в календара. Нищо, че експлоатацията у нас днес е по-жестока, отколкото в зората на капитализма в света.

Отспиваме си и на 3 март. Без да отделим едно предаване време по националната телевизия. Защото едно предаване за Руско-турската война ще наруши съня ни. Най-малкото с мисълта какво ли е да преминаваш Балкана пеш през зимата без надеждата за топлинка и легло.

Даа, утре за пореден път ще си отспим. Надвечер обаче ще ни стане скучно, та за фон на ракийката може и да включим нашумяло турско сериалче. Ще гледаме, но на практика ще продължаваме да спим. Защото спим от векове. Понякога дори сме в състояние на будна кома.

И точно тогава, когато като народ сме на прага на отвъдното, незнайно сякаш откъде, незнайно как събрали акумулираната от всички ни в съня енергия, се появяват те - нашите будители.

В началото, отекли от съня и със зачервени очи, дори не ги виждаме. След това, напълно естествено, по нашенски, не им вярваме. Дори, случва се и това, ги осмиваме и казваме крилатата фраза за преклонената глава, дето… не ми се иска да довърша цитата. А защо ли го правим? Ами, за да си полегнем отново. От сън спомен няма, вярно е, но и проблеми няма и затова си спим. И оцеляваме.

Но ТЕ не ни оставят. Припомнят ни за славно минало, за рoден език… Убеждаващи, гневни, саркастични, бичуващи или тихомълком жертващи се - всеки според темперамента си. Засрамваме ли се или що, не знам, но някои от нас започват да се попривдигат от креватите. А може би сме се схванали от дългото лежане и осъзнаваме, че не е зле да се поразтъпчем? А може би все пак сме започнали да чуваме в състоянието си на будна кома… Случва се накрая и малкото чудо - след буйните глави тръгват хора, тръгват БЪЛГАРИ - в началото със страхливо оглеждане, но след това с изправени рамене и глави.

Така си представям картинката след двете ужасни робства, които не отричам.

Сега сме уж свободни, но отново спим. Будители има ли? Дано! Но този път в съзнанието ми се натрапва сравнението с болните от сънна болест. В миг на прилив на енергия те стават, тичат дълго… накрая падат и умират. Точно така в днешно време бягат от родината децата ни. Естествено, че не загиват (и слава Богу!), но се разселват по близки и далечни страни. Краят е като при сънната болест - смърт. За Родината ни.

Будители има ли? Ще има нови, ако си спомним за предишните.

Първите са Асеневци, отвоювали отново земята си от тъпкалата ни два века Империя. Бойци, книжовници… Патриарх Евтимий, подарил ни днешния език. Следват: превитият гръб на Паисий, неуловимите и неуморни нозе на Левски, изгарящият взор на Ботев, неспирният летеж на Бенковски, възпяващата мощ на Вазов… Много са. Навсякъде. С перо и револвер. Нашите будители. Нашите безброй вси светии, невинаги канонизирани от спящата ни църква.

Ако успеем да си спомним за тях, неизбежно ще ги канонизираме в сърцата си. Това е истинското.

Утре е почивен ден. И Задушница. Ще си отспим за пореден път. Но ще имаме време за доста неща. Да почетем паметта на всичко свято за нас - на починалите близки и на българските будители. Това народът ни открай време съпровожда с ритуала на раздаване на варено жито. Не на тиква.

Утре е Денят на народните будители.

Две Задушници в един ден. Иска ми се да ги почетем. По български.

Тогава, вярвам, ще пребъдем.

… По принцип няма нищо лошо в съня. Когато е с мярка.

31.10.2014

В. Търново