Роденият през 1950 г. Мирча Динеску е “ужасното дете на румънската литература”. В нея той се налага като съвсем млад – от 1967 с цикъл стихове, публикувани в седмичника “Лучафарул” /Хиперион/ – една след друга публикува десет стихосбирки. Получава и редица престижни литературни награди /на Съюза на румънските писатели, на Румънската академия/, но твърде скоро става подозрителен за Чаушеску, по чието нареждане неговата книга “Смъртта чете вестник” е забранена, заради “краен мистицизъм”… Но Динеску не се уплашва – на 19 март 1989 той публикува в “Либерасион” един изключително дързък манифест, красноречиво озаглавен “Мамутът и литературата”. “Фолклорът на румънците – писа той, – тъй весел и преливащ от жизнерадост и хумор, се преобрази в окаян шепот, във фолклор на страха и зловещите слухове, способни да парализират волята и словото. Страхът от смъртта се превърна в общонационален продукт…” Появата на статията бе повод Мирча Динеску да бъде изключен от Съюза на писателите /след преврата от 22 декември 1989 беше избран за негов председател/, да изгуби работата си и да бъде поставен, заедно със съпругата си, преводачката на Булгаков и Зошченко, Мария Динеску, под домашен арест. Малък сборник стихове на Мирча Динеску, с предговор от Йожен Йонеско, бе преведен на френски и публикуван от парижкото издателство “Албен Мишел”.

Биографична бележка: Огнян Стамболиев

Публикации:

Поезия:

АБСУРДНА ПАРТИЯ ШАХ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 8 април 2009

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 14 ноември 2009