ЕСЕННИ ПЕСНИ
ЕСЕННИ ПЕСНИ
1.
Над безбрежните полета
топла вечер отзвъни,
късен заник клепки сключи
зад далечни равнини.
На небето Бог запали
белосребърни звезди,
вятър тих изтихо трепна
над заспалите води.
И отнейде глас разплакан
в миг до мене долетя,
плачат в тихата градина
бели есенни цветя.
2.
През късна есен как е тъжно,
когато вън дъждът звъни,
самотен в стаята да чакаш
любовен дъх да те плени.
Да чакаш сребърно съзвучие,
дошло от странни брегове,
с любим възторг да те опива,
с един копнеж да те зове.
Ах, как е тъжно в късна есен,
когато скръб сърце гнети,
да няма кой с милувка нежна
душата ти да приюти!
3.
Помня първата среща
на любимия час,
в мрака късния шепот
на липите край нас.
Помня първите думи
на любовния стих,
който ти ми написа
с трепет нежен и тих.
Помня първите ласки
в теменужния здрач
и на първата болка
безутешния плач.
4.
Печални акорди
отрониха звук.
Последните птици
отлитат на юг.
В безлюдната вечер
на мир и покой
угаснаха в здрача
въздишки безброй.
Печални цигулки
отрониха звук.
С последните птици
и мойте надежди
отлитат на юг.
—————————–
в. „Литературен час”, 30.10.1935 г.
МАЛКА ПЕСЕН
Вечер късна, вечер тиха;
скръбен звън звъни.
Над полята в равнината
ситен дъжд ръми.
Няма пламък, няма песен
в нощните тъми.
Над цветята, във душата
скръбен звън звъни.
ТИХА ВЕЧЕР
Тиха вечер, скръб без име
жари наболяла гръд.
В тиха вечер скитник броди
по разкаляния път.
Тиха вечер кротко гали
в сън пробудени цветя.
В тиха вечер някой шепне:
„Няма да се върне тя!”
—————————–
в. „Литературен час”, 12.06.1935 г.
КЪСНО
Самотен и тъжен
денят си отива,
небето люлее над нивите мрак.
На залеза кървав
лъчите последни
през сълзи целуват самотния бряг.
Заспалите грани
крила олюляват,
на клепките тръпне печална сълза.
В молитва смирена,
протегнала клони
въздиша в тъмата самотна бреза.
Люлеят се сенки
на вечер безлунна,
небето смразено излеко снежи.
В безлунната вечер
сърцето самотно
за дни отлетели как болно тъжи!
1937
