Сега, най-често, книгите спират до читателя като откъснали се от прелетното ято птици.
Така дойдоха до мен двата поетични сборника „Аз чувам тишината” и „Кротка светлина” на поетесата Алла Линьова, която живее и твори в далечния руски град Липецк. Не веднъж съм споменавал, че в руската провинция, далеч от столичния шум и тщеславие, се създава най-вълнуващата руска съвременна поезия. Кратките стихотворения на Алла Линьова са като въздишка и възклицание - спонтанни, непринудени, искрени. В тях по думите на известния руски писател Николай Дорошенко „се усеща живото човешко дихание на руската душа”. Ето и поетичното потвърждение на поетесата:

РУСИЯ

Теб, странната, разбира те не всеки:
тук гробища… без пътища сокак.
Но пътникът, изминал друм нелек, и
прекръстил се, ще крачне твоя праг.
С вода от кладенец нетърпеливо
той жажда ще засити, не греша,
и тихичко ще се усмихне, жива,
в душата му и твоята душа.

бележка и превод: Тихомир Йорданов