Борис Ненчов Гуляшки, български поет, е роден на 14.11.1945 г. в София. Завършва право в СУ „Климент Охридски”, но любовта към словото го извежда на журналистическото поприще. Започва като репортер и редактор във в. „Народна младеж”. Повече от петнадесет години е редактор в сп. „Наша Родина” – време, през което негови публикации излизат в почти всички централни и регионални вестници и списания, негови сценарии се реализират в анимационното и документалното кино, стиховете му се печатат в литературните издания, излизат първите му поетични книги. Става зам. главен редактор на списанието, след което е редактор на сп. „М”, и сп. „Шок дайджест”, редактор и завеждащ отдел „Култура” във в. „Отечествен фронт”, редактор във вестниците „Наздраве” и „Новини +”. Съучредител и участник в клуба „Поети с китара”. Автор на поетичните книги: „Изгорели букви” (1982); „Оркестърът приключи” (1989); „Зараснали илюзии” (1996); „Пясъчен часовник” (2001); „Животът ми…” (2005); „Клинична пътека” (2006). Умира на 16 декември 2007 г.

Творчеството на Борис Гуляшки:

Електронни книги:

СТИХОВЕ/ брой 10 юни 2009

АЛБУМ