Стоян Дринов

***
Ах, ти си сам; и твоят дял е дял орисан! -
- Орисница в неверен час ме прокълна:
на прах претвори златно-огнена вълна
един немил живот - о, моя стих неписан!

О, ти си сам в пустиня паляща без сенник!
- Ненужен бях - и ето ме низвергнат паж,
похулен съм - за чуждите доверен страж,
за свои чужд и сам на себе си изменник!

Но де си ти? - че твоя дял е дял отричан -
- Но моя път бележи кървава следа,
и аз самин съм милост, святост и вражда,
от свой и чужд еднакво казнен и обичан!…

сп. „Листопад”, г. ІІ, кн. 12-13, 1 април 1920 г.