Василий Кубаньов

Василий Михайлович Кубаньов (Василий Михайлович Кубанёв), съветски поет и журналист, е роден на 13.01.1921 г. в село Орехово, Курска губерния. Живял предимно в градовете Острогожск (сега Воронежка область) и Мичуринск (сега Тамбовска област). Завършва средно училище в Мичуринск (1938). Печата като ученик от 1937 г. По-късно работи в острогожския районен вестник «Новая жизнь», учителства на село. Заминава на фронта като доброволец (1941). През есента на 1941 г. завършва лятно училище в Кирсанов. През януари 1942 г. се разболява тежко, демобилизиран. Умира на 21 г. на 06.03.1942 г. в град Острогожск, Воронежка област. На гробът му е поставен бюст на мичуринския скулптор Лев Гулшин. След смъртта на поета една от нацистките бомби попада в гроба на поета, а друга - в дома, където се пазят повечето от ръкописите му. В следвоенно време са издадени сборниците му със стихове: «Перед восходом» (1955), «Идут в наступление строки» (1958, 1969), «Если за плечами только восемнадцать…» (1971), «Человек - солнце» (1972); дневниците: «Стихи, дневники, письма» (1981), «Кто знает, что значит любить… Лирический дневник» (1987), «Стихотворения. Эскизы поэм. Миниатюры. Письма. Дневники. Афоризмы» (1981), «Монологи большого мальчика» (2001) и др. В мнозинството от стиховете си е близък до «комсомолската поезия» от края на 1930-те г. През 1968 г. посмъртно е награден с мемориален медал от конкурса «Николай Островски», провеждан от Съюза на писателите на СССР и издателство «Молодая гвардия». В Острогожск е издигнат паметник на поета. Във Воронеж се присъжда областна литературна награда на негово име за млади автори.


Публикации:


Поезия:

ЛЮБОВ/ превод: Георги Ангелов/ брой 66 октомври 2014


Проза:

АФОРИЗМИ/ брой 66 октомври 2014