ТРУД

Марко Бунин

ТРУД

О, труд, гигантски мускул,
разтърсил черната земя!
Един юмрук светкавично се спуска,
растящ
с гнева на взбунен вик,
и с удар глух във фабриките удря,
пробожда мините, и в миг
тръбят тръбите утро.
И хилядите фабрики поглъщат гладно
стотици, милиони хора в своя сив стомах
и удрят хорските сърца - изправени
като часовници, които бият страх
и ужас - и
             (о, чуйте вий,
              които
              стоите
              с корони и с издигнати глави)
те удрят тоя сетен час,
във който ще въстанат всички угнетени
- за сетен път да заличат
владетелите в кръв облени.
             О, труд! Аз чух
прилепнал до земята, твоя удар
                  - и твоя страшен чук
кръвта ми за живот разбуди.


ЗЕМЯ

Земя - огромен гроб на вековете,
забиваме ний знаме в твоето сърце!
Като любовници от странна страст обзети
разголваме те ни е с треперещи ръце.

А градовете - черни старци в равнините -
с комините си пушат като със лули,
и вечно готвят бунт: да дигнат скритом
света с барут и със пироксилин.

И влаковете, сякаш са влечуги мазни -
поглъщат въглища и хора - и фучат,
издишат черен дим и пъшкат гръмогласно
и с остри свирки свирят в студ и глад.

През дъжд и сняг опасват градовете
автомобилите с очи от бял карбид,
пиянствуват с бензин и те о, светят,
нахлуват със безброй лъчи в очите.

А вред огромен, затлъстял разхожда се позора -
и ние още сме раби на грубостта:
отрова пием непрестанно и градим затвори,
и с лепкавата своя кръв поливаме света.