ПРАХАН
ПРАХАН
Ще се открие и за рака цяр…
Така си мисля, гледайки дървото,
върху което гъба е избила.
И все расте и силата му пие,
но заедно с дървото ще умре…
Безсмислен паразит, ала опасен!
Но ето - мине някой стар знахар,
замахне с брадвата и отсече я.
Вари я сетне във урина конска,
прибавя фосфор, за да хване
огън…
Изсъхнала, раздава я на старците.
Те чаткат, чаткат старите огнивца,
съвсем не подозирайки, че с рака,
от който тъй се плашат -
хващат огън…
ШУТАТА
Облак бял, запенен и рогат -
кравата из детството ми тича…
… Беше се разводила и жадна
за ухажване и за любов,
своята капистра беше скъсала
и избягала в гората…
С дядо
търсихме я дълго.
Привечер
я открихме във дола - смирена,
бяла пряспа, бодната в брега,
изоран с рогата й.
Червена
струйка кръв се стичаше отляво
на главата.
Рогът й скършен
бе забит дълбоко…
Дядо дълго
мъчи се да го извади.
После
тръгнахме си.
Шутата сломена
креташе след нас и едри сълзи
капеха от нейните очи.
Любовта бе взела свойта дан.
Но дали животното разбираше?
