Димитър Хаджитодоров

Те израснаха заедно и в гората няма други дървета, толкова красиви, изправени рамо до рамо.
Когато бяха малки, снега ги затрупваше през глава. Клончетата им пробиваха топлата завивка и приятелите се поздравяваха усмихнати. През пролетта борчето се вглеждаше в бялата блуза на брезичката, а тя не откъсваше очи от зелената му куртка. Есента, преди студовете, младата красавица украсяваше тревата с постеля от златни листа. Стъпил с ботуша си в единия край, другарят й внимаваше да не я стъпче.
Двете дръвчета се издължаваха нагоре и си разказваха всякакви небивалици за развлечение.
- Когато порасна ще стана балерина, - мечтаеше брезичката. - Мога да правя везна! - тя се привеждаше леко и разтваряше широко клони. - Публиката ще аплодира до припадък!
- А къде е сцената и коя е тази публика? - недоумяваше борчето.
- Ето ги! - посочваше брезичката наоколо и двамата се разсмиваха.
Тя оглеждаше за миг костюмите им и продължаваше:
- Много добре изглеждаме. Представяш ли си, някой да низаснеме!… Или пък художник да ни нарисува и да ни покаже на изложба…
- Не си представям! - отвръщаше борчето. - Не съм виждал нито художници, нито изложби.
Брезичката замълчаваше за миг, после казваше тревожно:
- Но ако заек или дива коза нагризат през зимата кората ми?… Твоето стебло не става за ядене, но аз ще изсъхна…. Тогава с кого ще говориш?
- Само да посмеят! -поглеждаше строго борчето. - Така ще ги суровакам с бодлите си, че ще има да помнят!…
- Или ако ни нападнат корояди?… - безпокоеше се брезичката.
- Кълвачът ще направи операция! - отговаряше уверено борчето. - Чуваме го как се труди всеки ден!…
- Най-страшно ще бъде, ако дойде дървар…
- От къде знаеш всичко това?! - прекъсваше я борчето. - Кой ти пълни главата с измислици?!
- От вятъра. Той вижда по света добро и лошо. Когато не духа силно, нашепва разни истории в къдриците ми…
- Не съм чул нищо интересно от вятъра! - заявявашеборчето. - Започне ли да реве над гората, ми се иска да стана командир на армия и да го прогоня!
- Откъде ще се вземат войниците? - питаше брезичката.
- Как откъде?! Те са тук, край нас! - борчета посочваше дръвчетата наоколо. И двамата се разсмиваха с облекчение.
Брезичката може би имаше основание да се тревожи, защото една сутрин ги събудиха далечни удари на брадва. Те продължаваха доста време, докато слънцето се издигаше в небесата. После се чу силно пращене, сякаш някои отчаяно викаше за помощ. Нещо тежко се сгромоляса в притихналата гора.
- Какъв ужас, ако някои ни посече - теб, за коледно дърво, а мен - сигурно за горене… Няма да понеса раздялата, ако те отмъкнат и ме оставят сама. Ще изсъхна и ще падна прекършена.
- Нека да се опитат! - поклащаше клони борчето. - Няма да отстъпя пред секирата и ще се сгромолясам върху този, които я размахва!
- О - о, те са опитни… - въздъхваше брезичката. - Не съм чула дървосекач да е пострадал в гората…
- Аз пък не съм чул да секат дървета там, където не може да доближи нито каруца, нито камион! - заявяваше категорично борчето и с това разговорът завършваше.
Стеблата им укрепваха и вихрите ги връхлитаха, така както се нахвърляха върху по-възрастните им съседи.
- Не се страхувай! - казваше уверено борчето. - И не се отдалечавай от мен!
- Мога ли да избягам някъде? - усмихваше се брезичката, за да скрие уплахата си.
Вятърът се опитваше да ги прекърши, но борчето, стиснало зъби, размахваше клони. Злосторникът се спъваше в тях и не достигаше брезичката.
Зимните снегове се сипеха по няколко денонощия и безмилостно натежаваха върху тънките им тела. Борчето отхвърляше със силни движения бялата къделя. После поглеждаше брезичката.
- Изтръскай се! - казваше високо то. - Не позволявай да те затрупва!
- Нямам сили! - задъхваше се брезичката. - Става все по-тежко!…
- Опри се на мен! - окуражаваше я борчето. - Не се превивай в другата посока!
Брезичката се отпускаше върху силното рамо на своя другар. Снегът ги загръщаше и те придрямваха под топлата завивка, докато песните на славеите не ги разбудеха.
Двете дръвчета заякваха постепенно и след години нищо вече не ги плашеше. Клоните им се преплитаха и те, ръка за ръка, заедно се справяха с премеждията.