НЯМА ПРОШКА!

Валерий Короневски

превод: Татяна Любенова

Взех последния сборник със стихове на Твардовски и ги зачетох с възхищение. И мисълта за нашата вина, моята и на моето поколение, отново се промъква в главата ми. Срамно и страшно: не трябва да се постъпва така. Толкова е лесно да се разруши великото творение на гения или на народа. Без всякаква съпротива, без колебание и спорове, без война, просто така, всичко да развалиш и да предадеш.

И сега, над отломките, да бърбориш нещо, да лъжеш и клеветиш великото минало, творенията на дедите и отците, които са ни дадени даром. Бог ще ни накаже за това.

Впрочем вече и ни наказва: няма страна, няма народ, няма даже надежда за бъдещето. Това е. Крах. Край на историята.

Аз зная, нямам никаква вина
пред падналите в страшната война,
отнесените от смъртта нелепа.
И аз със тях наравно съм се бил.
Не съм могъл - не съм ги защитил.
Така е, да. И все пак, все пак, все пак…
                         (превод: Андрей Германов)

А нашата вина е очевидна и вопие! И няма за нас прошка!

Да предадеш своята държава, да предадеш социалистическото единение, включващо половината човечество. Да предадеш бащите, строили и защитили тази страна. Да предадеш децата и внуците си. Всички да предадеш. По-голямо предателство историята не познава.

И не в борбата на идеи или сили, а по каприза на две нищожества, заради техните егоистични интереси и изключително честолюбие, неразбиращи какво правят.

И не се намери никой, който да спре или просто да застреля тези уроди. Никой, който да застане в защита на конституционния ред, в защита на целостта и независимостта на страната.Знаменитият КГБ, Армията, МВД - никой не застана в защита на Закона, Конституцията, държавата.

А сега тази нищожна огризка от минало величие има ли кого да защитава: охранената и развратена полиция, ОМОН, съдът и прочие “спецслужби” са готови, без да се замислят, да пролеят колкото трябва кръв, за да запазят награбеното и властта.
А тогава, народът, победил фашизма, гледаше като хипнотизиран разрушаването и разграбването на своята страна.

Непостижимо. Толкова е лесно да се поддадеш на евтината откровена лъжа!

Не, няма прошка за нас!

2013 г.