Димитър Хаджитодоров

След обяд слънцето огрява с лъчите си планината Галичица. Езерото Мала Преспа се простира като обширно огледало сред възвишенията. Понтон, дълъг почти километър, се полюлява под краката ни. Шумят гъсти стебла камъш. Жълти лилии разтварят длани за поздрав.

Пред нас бавно израства остров Свети Ахилий. Стръмните му склонове наподобяват пирамида. Бял кръст, поставен на върха й, подчертава светостта на мястото.

На източния склон се издигат величествените останки на храма „Свети Ахилий”. Размерите му не отстъпват на Голямата базилика в Плиска, построена при Свети княз Борис, покръстител на българите. Масивни стени и колони са обгръщали централния кораб. Каменна настилка, вдъхваща респект, води към обширен олтар. От тук патриарх Герман, духовният спътник на цар Самуил, е благославял България и народа й. Неговият гроб се пази недалеч от острова в църква, посветена на Свети Герман.

Троновете на епископите, съучаствали в службите, се помествали на каменен подиум, изграден в олтара. Очертанията на облегалките им посочват местата, които са заемали. Имената на епархиите, изписани на кирилица, са избледнели с времето. Над тази скромна фреска, през високите прозорци, проблясват водите на езерото.

В южния кораб забелязваме неголяма ниша, оформена грижливо. Тук са лежали мощите на Свети Ахилий, покровителя на храма. По тесния коридор, към изхода, облицовани с тежки плочи, са подредени саркофази на царското семейство. В единия от тях, през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива останките на цар Самуил. Гробницата е била увенчана с метален кръст, вграден в камъка.

Стоим със затаен дъх пред скромните реликви на епоха, изпълнена с борба. По нов начин вникваме в потресаващата среща между ослепените воини и техния, преуморен от битки, предводител. Тихите брегове, уединени във времето, са били декор на най-тягостната трагедия в загиващото българско царство.

Околностите на Северна Гърция изобилстват от музейни сбирки, посветени на ромейската империя, с богати колекции от икони. В град Флорини (Лерин) са представени находки от храма „Свети Ахилий”. Автентични артефакти, чертежи и останки от фрески обогатяват спомена за свободолюбивия български народ. В града Едеса (Воден) пък се издига обширна църква, където, според преданието, император Василий ІІ е отбелязал зловещата си победа при прохода Ключ - българските Термопили.

Колкото и да е тягостен споменът от епохата, неочаквано осъзнаваме, че духът на легендарните борци витае над целия регион. В отделните селища, частица по частица, се събират щрихите на бурното им житие. И ние отнасяме в сърцата си образа на величествената базилика, приютила останките на забележителна личност, охранявана мълчаливо от живописното езеро Мала Преспа.