Алла Линьова

превод: Тихомир Йорданов

РУСИЯ

Теб, странната, разбира те не всеки:
тук гробища… без пътища сокак.
Но пътникът, изминал друм нелек, и
прекръстил се, ще крачне твоя праг.
С вода от кладенец нетърпеливо
той жажда ще засити, не греша,
и тихичко ще се усмихне, жива,
в душата му и твоята душа.

***
Не литват жерави оттук.
Да цъфне кленът тук не хае.
Но цъфваха магнолии накуп
и паркът цял благоухае.
Тук люляк не цъфти през май.
Не пее славей. С дреха връхна
наметната, посядам си сама,
безмълвно тук да си отдъхна…

***
И разумът ми казва, упорит,
че връщане към миналото няма.
Но, Господи, у мене то гори
подобно вощеница в храма.
И се сгъстява синкавият дим
със свежестта на багрите небесни.
На разума сърцето ми твърди,
че то се помни като детска песен.