ИКАР И ВЕНЕРА

Петко Шипинкаровски

превод от македонски: Ваня Ангелова

ИКАР И ВЕНЕРА

Без шум в ковачницата влезе Венера,
със сребристо наметало и езерни очи,
с усмивката си на балерина омагьоса нощта.
Пленен от сянката й, Икар я гледа и
в глухата нощ понечи да разголи
оловните гърди на нея, неопетнената.
Опиянението, ароматът на липите го изпълни и възхити.
В ковачницата черна, той написа обява:
“Ще танцувам, дива самодиво, ела!
Изида със стрела и крила на Венера бъди,
и пак в прегръдка от коприна полети !”

Без глас, гласът запристъпя в този час,
с восъчни криле, а Икар епилептик стана.

И пак,
без шум, Венера в небето се издигна.
Икар, размахал криле, по път просторен в небето литна.
И пак замахна Той да разгърне небето.
Гледай: моментът е тържествен.
В дома си Венера влезе и поведе Икар.
В ковачницата черната нощ влезе
и Тя потъна в сън.
Плачете, плачете птици!
Танцувайте, вие, в стада, звезди, вече е пролет.
Танцувай и Ти, фейо на небесното царство,
Изида със стрела и крила на Венера бъди
и пак с усмивка в прегръдка полети!


ЕЗЕРОТО

Езеро.
На палубата
водата се засмя.
Вълните блестят като бели камъни.
        - Медовина от устата ти тече - каза езерото.

- Засмей се малко, девойко,
оголи зъби сред белите вълни,
нека топлият бриз край гърдите ти струи!
Защо си лакома? Целуни слънцето,
разпали постелята древна! - отново рече езерото.

          - Езеро мило,
моите сълзи нека донесат буря
и да изтръгнат желанията в шалварите от коприна,
нека намажат с мехлем студените гърди.
Аз спя гола, а бурята силно язди
към снежната тълпа на ветровете.

           - Не!
Имаш сърце от стар гранит, момиче,
който събужда и предлага горещата кръв в сънищата -
каза езерото.
- Не часовник от вода, календар е времето,
ненаситнико, от недрата ти нека потече
сокът на лятната жега - рече девойката.

Езеро.
На палубата от езерото
водата се засмя.
Белите камъни блестят.
           - Медовина от устата ти тече - каза отново езерото.