Петко Шипинкаровски

Петко Ристо Шипинкаровски - писател, поет, разказвач, публицист, литературен критик и есеист, е роден през 1946 г. в с. Будимирци, Битолска област, Република Македония. Висше образование получава в университета „Свети свети Кирил и Методий” в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония. Автор е на романите: „Изкоренени души”, „Петра”, „Черна любов”, „Дъбак”, „Златни обеци за Марии” (преведен на български език от Ваня Ангелова и публикуван в България през 2013 г.) и „Децата на Мария”. Издава сборника с разкази „Залез”, романизираните монографии „Когато тръгнах, Цвето, за странство” и „Стружките свидетелства”, монодрамата за Толе паша „Духът на войводата”, стихосбирките „Гнездо на орлица”, „Бели ветрове” и „Зулуми”, книгата „Рудолф Арчибълд Райс за Македония и македонците”, съавтор е на сборник с избрани стихове „Миладинови”, отпечатан по случай 145-та годишнина от излизането на сборника с народни песни от братя Миладинови. Съавтор е на сборник с есета. Участник е в научни и литературни манифестации и конкурси. Главен редактор е на списание „Бранувања”/”Вълнения”, което се издава в Струга. Превеждан е на много езици.


Публикации:


Поезия:

ИКАР И ВЕНЕРА/ превод от македонски: Ваня Ангелова/ брой 66 октомври 2014

СТУДЕНИ УТРИНИ/ превод: Ваня Ангелова/ брой 70 февруари 2015


Критика за Петко Шипинкаровски:

„ПРИСТИГАТ ДЪЖДОВЕТЕ” НА ПЕТКО ШИПИНКАРОВСКИ - АПОТЕОЗ НА ПРОМЯНАТА, КОЯТО СПАСЯВА НАС И СВЕТА/ автор: Ина Крейн/ брой 87 септември 2016