Лев Гумильов

Лев Николаевич Гумильов (Лев Николаевич Гумилёв), руски съветски историк, археолог, изтоковед, писател, преводач, философ, е роден на 18. 09. (01.10.) 1912 г. в Санкт Петербург, като единствено дете в семейството на известните руски поети Николай Гумильов и Анна Ахматова. Завършва Ленинградския университет (от 1934 г.). От 1931 г. активно участва в геоложки и археологически експедиции (до 1967 г. участва в 21 експедиционни сезона). Прекарва около 20 г. в лагери. Освободен в 1956 г., няколко години работи в Ермитажа. През 1961 г. защитава дисертация на тема «Древните тюрки» - доктор на историческите науки. От 1962 г. до пенсионирането си през 1987 г. работи в научно-изследователския институт при географския факултет на ЛГУ. През 1974 г. защитава втора докторска дисертация (този път по география) на тема «Етногенезата и биосферата на Земята», но ВАК не я утвърждава. Научното му творчество включва 12 монографии и повече от 200 статии. През 1950-1960-те г. се занимава с археологически изследвания на Хазария, историята на хуните и древните тюрки, историческа география, изтокознание. От 1960-те г. работи по пасионарната си теория за етногенезата. Действителен член на Руската академия за естествени науки (1990). Умира на 15.06.1992 г. в Санкт Петербург.


Публикации:


За Лев Гумильов:

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯТА НА ЛЕВ ГУМИЛЬОВ ЗА ПАСИОНАРНОСТТА/ автор: Веселин Анчев/ брой 66 октомври 2014