Стойчо Маджарски
Стойчо Маджарски (Стойчо Митев Стойчев), български поет, прозаик и преводач, е роден на 22.02.1939 г. в село Маджерито, община Стара Загора. Завършва средното си образование в Стара Загора (1957) и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” - В. Търново (1980). Работи в Коми - АССР като директор на Дом за култура, журналист в българския вестник и телевизия (1972-1990). Бил е заместник- главен редактор на сп. „Участие” и Завеждащ редакция в Радиовъзел - Стара Загора. Има публикувани стихотворения във в. „Септември”, „Литературен глас”, в сп. „Участие”, „Птици в нощта”, „Кула”, „Съвременност” (Македония) и др. Работил е и като главен редактор на в. „Синя поща” и на сп. „Птици в нощта”, излизало в Стара Загора (1999-2004). Бил е отговорен секретар на в. „Литературен глас”. Носител на наградата за литература и изкуство „Николай Лилиев”, голямата награда на Съюза на руските писатели през 2008 г. - „Златен Есенински медал”, на Петнайстата награда „Золотая муза” (2009), на орден „Кирил и Методий” - II степен и още десет отличия. Член е на Съюза на свободните писатели. Автор на 23 книги, 11 от които с поезия - „Вик от тайгата” (стихове, 1989), „Смях без мито” (хумор, 1990), „Бяла магия” (1992), „И все душата ми е жадна” (1994), „Докато дойде денят” (1996), „Врата” (1997), „Звездни бързеи” (1999), проза - „Под сянката на студения паралел. Сборник документални разкази” (2001) и др. Преводи: „Ще си издигна паметник неръкотворен. Избрана лирика от А. С. Пушкин” (19990, „Щом горя, до пепел нека бъде!… Избрани стихотворения от С. А. Есенин” (2000), „Тъжните славеи на Русия” (2013) и др. Превежда и от френски език. Живее в с. Казанка, община Стара Загора. Умира на 4 януари 2022 г.
Публикации:
Поезия:
ИЗТРЪГВАХА ТЕ, ГОСПОДИ, ОТ МЕНЕ…/ брой 66 октомври 2014
ПЛАЧ ЗА СТОЯН ВОЙВОДА/ брой 77 октомври 2015
Преводи:
