ЗЛАТНОТО ТВОРЧЕСКО ПОЛЕ – ЕМАНАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ

Лияна Фероли

                                              Родино на сълзите, с честен кръст
                                              дано в земята си да отбележиш,
                                              че с песни хранех твоите надежди.
                                                                                 Павел Матев

За осма поредна година с. Злато поле и намиращата се в съседство едноименна защитена зона на левия бряг на река Марица посрещнаха хора на перото от пет общини - Димитровград, Хасково, Кърджали, Първомай, Сливен. Удивителният зелен оазис сред равната Тракийска низина е едно много добро място за стичане на думи, идеи и чувства, защото се намира край най-пълноводната, приела в лоното си стотици притоци,и най-дълга река на Балканския полуостров Марица, извираща отМаричините езера, намиращи се в първичната и свещена планина Рила. А като приема в одринскотополе двата си най-големи български притока - Тунджа и Арда, тя се влива край град Енос в Бяло, Егейско море. За да стане т.н. голямо стичане, преминаващо през Средиземно море, чрез Дарданелите до Мраморно море и през цивилизациите на траките, минойците, микенците, елините, през османската цивилизация…
Съорганизатор на инициаторите на поетичния празник /поетите Демир Демирев и Петко Каневски/ стана и наскоро сформиралото се сдружение на творците от Южна България „Марица, Тунджа и Арда” с лидер Мая Вапцарова, племенница на Никола Вапцаров.
Замисленият преди осем години празник на свободното слово се провеждаше винаги около датата на демокрацията 10 ноември, но този път събра творци от Южна България доста преди нея, но пък точно в предверието на есента и на нейните чудновати преображения не само в природата, но и в нейните деца - хората. Най-точното време за преобрат, дори и той да е само в сферата на образите, идеите. Но пък нали тъкмо те водели и до материализирането им във физически план. А пък и това е времето за беритбата на физическите и духовните плодове. Особено на тези в триречието Марица, Тунджа, Арда, което напоява почти 1/3 от българските земи. Мястото, където плодното слънце наспорява труда на ръцете и душите с особена сила и щедрост. И където звездното вино се лее с белите талази на трите реки. Защото над тях свети Млечният път и изпълва нашия взор, нашия език със своята свещена белота.А пренесена върху незабравата на белия лист, тя остава най-неподвластната, най-устойчивата и неподаваща се на коварство и разпад песен, която остава да свети, дори и върху черната угар изпепелена катонай-крехката белота, преляла в бели сълзи, в бели души, бели съдби и бели видения. Това правят римите, ритмите, поетичните образи - полагат бял мехлем върху народните рани, гасят душевните пожари на съмненията, страха, гнева…
Това се опитаха да направят и този път творците от триречието. Подпомогнати от силния вятър в златното поле на равна Тракия те отново разкрилиха и озариха свещеното пространство на духа. Домакините от Злато поле съчетаха палещото слово с парливата ракийка и златострунното си вино, за да може поетичният харман да заручи с вибрациите на красивата тракийска земя и на несравнимото тракийско небе. Като спонсорираха празника, хората на властта - кметът на Първомай Ангел Папазов и на Злото поле Иван Иванов, имащи специално отношение към словото и културата, също намериха своето естествено място сред творците.
В днешното време на трупане на бездуховност и на материални активиоще се срещат ентусиасти, които имат дързостта да се противопоставят на статуквото и да покажат, че реалността има и друго лице. Това на творческото търсене за причините на разпада, както и на начините да му се противовъздейства чрез трансформиращата сила на думите, каза Ангел Папазов. А Мая Вапцарова добави, че единствено творчеството, словото, напомня настоятелно за болките от излъганата истина и се старае да я приглуши, да я надживее с красота, с песен, макар и тъжна. С истински свободната същност - тази на творчеството. Поради тази причина, добави Мая Вапцарова, съм се заела с книгите си, албумите си, с филмите си за българските светини да възвърна надеждата, самочувствието на българите. И като се връщам към нашите най-стари родови корени на тракийската цивилизация, в която е нямало роби, да вдъхна вярата, че където е текло, пак ще тече. Но и да напомня, че не само древните послания от тракийските мегалити, но и днешните истински свободни хора на духа - творците, са призвани да съживят паметта, че по нашите земи се намира духовният център на света.
Присъстващите на поетичния празник около 30 творци споделиха своите натрупани мълчания и превърнати от още борещите им се души в енергия на красотата, пропита от цялата пъстрота, оставена по тези земи, в коитоима следи от почти всички културни континентални пластове. Защото те са средищно място между Рим и Византия, Ориент и Европа, Балкани и Средиземноморие. Защото в синьото огледало на триречието се оглежда и тракийската, и славянската, и прабългарската народна глъбина. Затова тази благословена земя е родила и продължава да ражда най-именитите ни чеда и гласове, за да може с многото си предшественици и следовници да захранва жадните за хляба на свободата, на словото. И със синьо-белите талази на трите големи реки да поддържа прииждането на красотата на живота, въпреки черните ни дни. А може би и тъкмо поради това, за да откроим по-ясно едното от другото. И като слива аурата на някогашните, по думите на Павел Матев, “мъртви живи поети” с духа на днешните, все още да извайва, да допълва мистичното пресечно пространство на свещените творчески енергии в триречието.Както и да продължава да зареждабългарската духовност с родните еманациите на светостта. Да слива времената, нравите, традициите в една цялост, наречена духовна памет. Дори и когато съхранява и осветява българските рани, прокудената челяд, продадената съвест. Тежка е тази памет, но и пречистваща покрусата с прощение и смирение пред закономерните изпитания.Така и преобразяваща, трансформираща омразата в любов, лъжата в истина. Памет, в която ехтят сърдечните думи, които изразяват приглушения говор на унизените народни души. Паметта, която разжаря най-златните и светли духовни искри, греещи в словото и носещи обещание за нови изгреви и нови срещи с тях.