КРЪГЛИЯТ ПЛОЩАД НА СУЕТАТА

Хрант Алексанян

превод: Ваня Ангелова

КРЪГЛИЯТ ПЛОЩАД НА СУЕТАТА

Изложба на образи
на кръглия площад на суетата…
Благородните часове
спокойно загризват
костеливото гърло
на хилядолетието.
С пера на гълъб
пантерата кичи
безсилното си сърце.
В хартиени замъци
певците получават
последната топлина
на думите атоми.
Преполовеният ден
ръси обгорялото си тяло
с благовонни раздели.
Магарешкият бодил
е очарован
от вълнението на розата.
Отчаяният вятър се хвърля
от многоетажната тишина
и, отмивайки пепелта,
отнася всички образи
на изложбата.
Разширява се
кръглият площад
на суетата.


***
На пръсти
нощта наближава
с дълбоко забити в гърба ножове.
Колко внимателна е умиращата нощ,
колко съвест сияе в тъмната й сърцевина!

Нощ моя замираща,
нито един нож не ще извадя от твоя гръб,
а само ще затворя черните ти клепачи,
когато бездиханно се отпуснеш
върху изброденото от мен любовно пространство.


ЛЮБОВТА НА ТИГЪРА

Тигърът бяга след теб,
нагизден с вкус,
мърморейки песен.
В лапата си държи лъч с новини за теб,
в сърцето си - старите съмнения.
Твоят паспорт виси от муцуната му.

Звезда съм аз - шепнеш ти.
Дума съм - прошепваш ти.
Аз съм дар, дар съм словозвезден.

Бегачи на суетата
са пияниците дезертьори.
В тях, лишените от възможността
да уловят пламъка,
има невъзпято небе,
има непогалено име.
Нито един снайперист
не ги забелязва.

Нощуващите в твоето поле
неспокойно хленчат.
Обърни се за миг ти,
любов на тигъра!


МОЯТА ПИКТОГРАМА - СЛЕД ХИЛЯДОЛЕТИЕ

За възвестяването на Благовещение
Ангелът не кръжи
около главата на Всевишния,
всевиждащите дълбоко крият
отчетите си за аромата на небето.
Понякога се появява смел лъч светлина
насреща на отприщващия се удар -
и вътре в него -
колко земни кълба се измъчват,
колко отхвърлени поколения
пишат своята история на любовта!…

Не глава е това, а открити галерии,
където човек очаква
себе си и откровението…


НОЩНИЯТ ПЛЪХ

Крадешком разкъсва одеялото ми,
правейки дупки в него.
Невротичност, безсъница, предразсъдъци,
оживели под светлината на луната.
Ти си отвратителният знак
на началото
на моето капризно утро…
Ти си отдалечаващата бездна,
в която се сипят нощни брилянти…
Ти си гладната изненада,
рицарят на кучешкия зъб…
Готов си даже да прогризеш
рождения ми ден, новите ми панталони,
раната, болката, изсечена
между моето слепоочие
и изчезващото слънце.
Що за страх те отхвърля назад?
Тъпчейки неспокойството на света,
ти дойде,
за да покажеш страхливата си агония, плъх.
Така че освен присмех,
аз нямам какво да ти предложа.
Е, хапи спокойно
увяхващите цветя на яростта ми!
Кой заби нож в гърба на моя възторг?
Хайде, хапи с удоволствие скверните ми мисли,
които свистят над цялото ми бъдеще,
подобно на бездушен екзекутор.
Хапи, поглъщай неудържимите късчета
на моето възмущение,
надигащо се в черните кости на предателството
с празното позьорство на античудесата!…
Не, не изчезвай, братко плъх,
приближи се, легни спокойно до мен
и нека зората намери и двама ни
на килима на помирението!


АРМЕНО-ЕСТОНСКИ АЙРЕН

В своите стародавни вълнения
морето помни арменския лирик
Вахан Терян
(неговата „Естонска песен”
звучи на вълните на Словото
като недвусмислен хит на разбитото сърце).
А как е бързал младият поет
да се срещне с прекрасната естонка!
С огъня на любовта си
те са украсявали летния плаж,
като картина на Рубенс…
Яркият бряг на морето
и отразената в него луна
отекват като ехо в тихо съгласие
(уви, с нарастваща мъка!)
със своите свръхвременни шепоти и викове.
Знаеш ли, мой по-големи братко Вахан,
голямата любов понякога продължава
само в проточващото се разсъмване
и Ангелите на твоите страдания
отново поставят на сцената твоето Явяване
край звънките естонски брегове.

————–

1. Айрен - форма на арменско стихотворение
2. Вахан Терян - арменски поет класик (1885 - 1920)


БЪДЕЩЕТО ГЛЕДА СЪС СИЯЕЩИТЕ ОЧИ НА ВЛЮБЕН

Годината ще си тръгне само с пролятите сълзи,
всичко останало ще бъде за нас, сестро моя,
и розите на Юга,
и снегът на Севера,
сопраното и дрезгавият глас на настоящето,
ще остане полетът на съвършеното Слово -
но най-предано ще ни бъде жизнерадостното Бъдеще.
То обикновено ни гледа със сияещите очи на влюбен
и понякога се приближава с радостната показна невинност
на новопоявилата се година,
а друг път ни обгръща със синьото библейство на Арарат.