ПОСЛЕДНИЯТ МИГ
превод: Георги Ангелов
ПОСЛЕДНИЯТ МИГ
Падайки, отсеченото дърво
опитва да се хване за звезда.
—————————–
ЕСЕН
В опустялото лястовиче гнездо
се засели тъгата.
—————————–
ЕПИТАФИЯ НА ПОЕТА
„Звездите
изпиха душата му”.
—————————–
БЕЗСМЪРТИЕ
Всяка смърт отнася
част от Живота…
Част от Живота, оставена на хората,
е вече безсмъртие!
—————————–
ДУМИ НА РОБ
Много приличам
на господаря ми,
когато мълчи.
—————————–
НАДПИС ВЪРХУ НАДГРОБЕН КАМЪК
От сто години
33 спах,
33 пих и гулях,
и 33 - живях
А можех да живея повече…
—————————–
ПЪТЕШЕСТВИЕ
Върховете на Елбрус
са мачтите на моя кораб.
Всяка нощ
се завръщам
от околосветско
пътешествие.
—————————–
КЪДЕ СИ
Тежко ми е - къде си?
Хубаво ми е - къде си?
Ти си на луната,
ти си на звезда.
Тук те няма, значи,
ти
си навсякъде!
—————————–
ВЪПРОС
Колко струва
и най-здравият джигит
без крехка девойка?
—————————–
НЕБЕТО В ТЕБ
Ти обичаш
да гледаш към звездите…
Пия небе
от очите ти.
—————————–
ГЛЕДАЙКИ СЕ В ОГЛЕДАЛОТО
Обичам брадата си!
Казват, тя ще расте
още малко
след моята смърт.
—————————–
НАШАТА ПЕСЕН
В хор поетите
пеят
само песента
за самотата…
—————————–
СРЕЩА
Викът на заблудилите се жерави
се срещна в мъглата
с воя на кучета,
приковани с верига…
И земята прониза
есенният дъжд.
—————————–
МЪЛНИЯ
Еленорогата мълния
някога е била елен.
И сега
с копито бие земята,
към тревата се свежда,
с рев прелита
из планините -
търси онзи, който
с изстрел
я е превърнал
в мълния.
—————————–
ОТВОРИ СЪРЦЕТО СИ
Отвори сърцето си.
Светлината
пропъжда тъмното.
—————————–
АЗ ВЯРВАМ В ЧОВЕКА
Аз вярвам в човека.
Ако дори
веднъж прониже с нож сърцето ми,
ще кажа с последните си сили:
“Бог ме прониза с ръката му.”
Аз вярвам в човека…
—————————–
ПАДНАЛА КРАСОТА
Отломки от небе в калните локви…
