НИКОЛА ИНДЖОВ: „ДО ПОСЛЕДНАТА СВЕЩ…”

интервю на Петя Александрова с Никола Инджов

- С какво искаш да те запомнят внуците?

- С изреченото и с написаното слово, но и с това, че съм баща на бащите им. При две момичета и едно момче е напълно възможно родовото име да изчезне, но дано  родовата кръв се прелива от поколение в поколение. Дано  има и  след мене  мъже Инджови, но също така и  мъже Инджовци. Иде ред да проработят гените по женска линия… 

- Изкушаваш ли се да даваш съвети на по-младите?

- Все по-малко и все по-малко прониквам в техните проблеми. Кръвта ни е една, времето - различно. Извън десетте божи заповеди не смея и дума да промълвя.

- Докъде ти стига пенсията?

- Стига ми до последния ден на месеца, макар да я получавам още на осмия ден…

- Как си със здравето?

- Тия дни на една автобусна спирка самоотвержени граждани на моята възраст ми отстъпиха място да седна заради бастуна, който ми подари преди време Недялко Йорданов. С благодарност съчиних на ум следното двустишие: „Бастун ми подари Недялко/ и аз да се почувствам малко…”

- Според теб писателите успяха ли да осмислят промените в България през последните две десетилетия?

- Знам само, че този период бе предсказан от българските писатели, типичните образи са описани отдавна. В нашия живот се е възродил Бай Ганьо, възвърнал  се е ведно с Дочоолу и Гочоолу, с начина да прави избори, с конфузните си посещения  в чужбина… Но всекидневието не само  съживява подобни герои и ситуации, всекидневието отстранява от общественото пространство наши класически литературни герои, които са бивали пример за възпитание на личността.  Кой сега говори за Бойчо Огнянов и  доктор Соколов, за Рада Госпожина и Мичо Бейзадето, за Колчо Слепеца и за лудия Мунчо? Герои на велик роман, при това романът уж не е забравен. Но са забравени  идеите, които героите му излъчват. Дори бих казал, че са забравени съзнателно, че се отстраняват хитроумно от днешния ден. И сега смее ли някой днешен вития да се изправи на своята си там трибуна и  да произнесе заветните  поетични слова на автора на същия този роман: „Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно, мило. / То в мрака бива нам светило, / надежда в нашите злини!”

- Здравната система удовлетворява ли те?

- О, да! Пред кабинета на моя личен лекар винаги има опашка. Това означава, че ние, пациентите, сме още живи и като че ли ставаме повече… В мащаба на здравеопазването България е препълнена с все още живи пациенти, какво повече да искаме? Нас и Здравната каса не може да ни довърши с цените на лекарствата… Пък нека дървените философи на прехода да определят този демографски феномен какво е. Нали видяхме една министърка на здравеопазването да се титулува гордо, че е „тежката артилерия”на една партия, но нито веднъж да спомене, че е лекарка. Имам чувството, че залповете на тая тежка артилерия не оставиха камък върху камък в здравеопазването.

- Казват, че писателите имат пророчески дар, ти какво провиждаш в бъдещето за българите, за България?

- В едно от първите си стихотворения писах, че съм „тщеславен и случаен / на себе си пророк”. Това бе преди повече от половин век. Сега ако съм оракул, съм оракул  извън Делфи, сега не мога да нарека мечтата си за България предвиждане. Защото каквито и статистически индекси на развитието да сочим, каквито и доклади от Европейския съюз да ни поощряват, каквито и властелини на света да ни потупват по рамото, има един-единствен безспорен показател за наличието на  българи в света - средната продължителност на живота. У нас при жените тя е 76,3 години, а при мъжете - 69,2 години. За държавите от Европейския съюз средната продължителност на живота е 82,4 за жените и 76,7 години за мъжете. Значи българинът живее все по-кратко, българите стават все по-малко. Това поражда отчаяние. Мечтата ми за България няма да се сбъдне, това е. 

- Какви пишеш в момента? 

- Завърших роман със заглавие „Душа на друг човек”. Нещо като продължение на  предните ми два романа - „Възречени от Манастър” и „По следите на норвежеца”. Най-общо казано, пак за съдбата на бежанците от Беломорска Тракия. Аз съм бежанец.

- Кои от колегите ти писатели, според теб, се харесват и четат едновременно и от възрастните, и от младите…

- Може би Евтим Евтимов, Георги Константинов… и кой още? Определено не съм аз. 

- Как ще отпразнуваш рождения си ден?

- На тая дата ще има протест против вдигането на цените на тока, което започва на следващия ден. Ще празнувам за последен път на електричество, оттам нататък - на свещи. До последната свещ, която ще запалят за мене. Неизбежно е, отнасям се спокойно. Мисля, че изпълних живота си с благородни помисли и действия.