Марина Кулакова

Марина Олеговна Кулакова, руска поетеса, е родена през 1962 г. в град Горки (сега Нижни Новгород). Завършила е филологическия факултет на държавния университет в Горки и Висшите литературни курсове при Литературния институт (2004), учила е в театроведския факултет на РАТИ (бивш ГИТИС). Работила е като учител в селско училище (село Большое Устинское, Горковска област), занимавала се е с журналистика във вестници, телевизия и с радиожурналистика в Нижни Новгород и Москва. Била е инициатор за създаването на сп. «Urbi» (1991) и негов съредактор. Публикува от 1980 г. Печатала е в сп. «Нева» «Москва», «Литературная учёба», «Юность», «Новый мир», «Крокодил»», «Дружба народов», «Золотой век», «Дети Ра», алманасите «Весенние голоса», «Багульник», «Дерзость», «Стихи этого года», «Современники», «Земляки», «Антологии русского верлибра». Нейна проза, критически есета и публицистика са излизали в «Литературная газета», «Учительская газета», сп. «Знамя», «Новый мир», «Арион», «Директор школы», «Весь мир», «Шейп», «Домашний очаг», «Сцена» и други издания. Автор на книгите «Когда бы не юность», (1986), «Фантазии на темы реальности» (1991), «Стихи Александрины» (1995), «Река по имени Мастер» (проза, есеистика, 1996), «Государственный заповедник» (1999), «Сдержанность» (2005), «Живая» (2008), «Человьиха» (2010), «Корень Русь» (2013). Стиховете й са превеждани на сръбски, немски, английски, грузински, арменски езици. Член на Съюза на русийските писатели. Лауреат на областния поетичен конкурс «Борис Корнилов» (1980), конкурса «Добрая лира» (2007), дипломант на 6 и 9 международен Волошински конкурс (2008, 2011), международния мултимедиен фестивал «Живое слово» (2009). Живее в Нижни Новгород.


Публикации:


Поезия:

КОГАТО УБИВАХ В СЕБЕ СИ КУЧЕТО…/ превод: Татяна Любенова/ брой 65 септември 2014