ПРИСПИВАЛКИ ЗА СЪНЛИВЦИ МАЛКИ

Панчо Панчев (Дядо Пънч)

електронна книга

НЕ ЧАКАЙТЕ!

Отиде си белият ден.
Угасна и жълтият залез.

По сива пътечка към мен
пак черната нощ се търкаля.

Пред нея побягваме пак
към своите сънища всички.

Не чакайте страшния мрак!
Заспете веднага, очички!

МОГА И САМ

Идвай, Сънчо! Хайде, мили!
Май си толкоз уморен,
че да литнеш нямаш сили
и едва пълзиш към мен.

Нищо. Приказка сънлива
аз ще си разкажа сам.
Ето виж - без теб заспивам.
Значи вече съм голям.

НОЩЕН ПРОЗОРЕЦ

Виждам през един прозорец
мъничко парче небе.
То светлееше доскоро
и прозрачно синьо бе.
Ала вечерта покри го
с мантията си от мрак.
И чак утре с „кукуригу”
Петльо ще му върне пак
бляскавото наметало,
изтъкано от лъчи…

А сега се е доспало
и на двете ми очи…

ПОЗНАТ ГЛАС

Вечер над земята кротко пада.
Сънчо до леглото ми седи.

Горе по небесната ливада
нацъфтяват милиард звезди.

И повежда ме със стъпка тиха
Сънчо между звездния безброй.

Но преди това три-четири стиха
с маминия глас ми шепне той.

МЕСЕЧКО И ЯНЧЕТО

Пухкав облак месечко завива.
И веднага Месечко заспива.
Сънчо и към мене ще закрачи,
щом очи завия със клепачи.

Правя от клепачите юрганчета
и дочувам: „Виж, заспало Янчето!”

НА КАКА МОМЧЕТО

Грее на луната сърпа,
ала Ежко не заспива.
Сънчо тук е, но се дърпа
от прегръдката бодлива.

А пък ежковата кака
гушна братчето си в мрака
и така, след миг ли, два ли -
ей ги двамата заспали…

ПОМОЩНИК НА СЪНЧО

Сънчо трябва да целуне вечер
всичките деца - от всяка къща.
Сънльовци от близо и далече
той погалва или пък прегръща.

Затова понякога се бави.
За да идва винаги навреме,
а и никого да не забрави,
би могъл помощник да си вземе.

Според мен ще бъде най-добре -
мойта майка да си избере…

РЪКАТА НА ТАТКО

Все със нощна лампа да заспива
вече срамота е за мъжа.
Затова гасим, но предвидливо
татко за ръката аз държа.

Приказка, за да заспя, не искам.
Просто ще си помълчим така.
Но ще зная, че до мен е близко
татко със голямата ръка.

МЕЧЕШКА ПРИСПИВАЛКА

Хайде, Мечо! Хайде, малко мече!
Кой ли път ни кани Сънчо вече?

Сняг земята скоро ще покрие
и в леглата трябва да сме ние.

А когато страшен студ настане,
сладко ще се гушим под юргана.

Чак в гората пролет щом закрачи,
ще открехнем сънени клепачи…

ПО ГОРСКАТА ПЪТЕЧКА

От града започва път.
После става на пътечка.
По пътечката вървят
малък Мечо с мама Мечка.
Щом поискаш, подир тях
тръгваме със теб и ние.
Ако някой го е страх,
под юргана да се скрие!

МАМО, ЗАГАСИ ЛУНАТА!

Нощ захлупи къщите в квартала,
ала още тъмното го няма,
тъй като отвън наднича бяла
като полилей Луна голяма.

Дълго във кревата се премята
и на мама шепне Доротея:
„Моля ти се, загаси Луната,
че не мога да заспя от нея!”

Чу това Луната и с два скока
скри се зад една липа грамадна.
А в дошлата тъмнина дълбока
Сънчо Доротейчето открадна.

ЗАЩО НЕ СЕ МРЪКВА

Слънчо трябваше отдавна вече
сладък сън да нанка зад баира.

Да, но не залязва тази вечер -
нещо непредвидено го спира.

Вдигна се тревога до небето -
повече не може да се чака.

Но след малко чу се: „Ето, ето -
лъч един се е заплел в трънака.”

Заю откачи го и веднага
Слънчо с радост хукна да си ляга.

МЕЧЕШКА МЕЧТА

Спи Мецана в своята хралупа,
сгушена за дълъг сладък сън.

А над нея пада сняг и трупа
чиста бяла чистота навън.

Красотата е необходима -
прави те художник и поет.

Но мечта по-друга Меца има:
Цяла зима да сънува мед!

РУСКА ПРИСПИВАЛКА

Нани ми, детенце, нани,
че ще дойдат черни врани
и ще гракнат: „Дай ни Маша,
дъщеря да бъде наша!”
Аз пък ще река веднага:
„Я се махайте от прага!
Закъснели сте за нея.
Сладък Сънчо вече взе я!”

МОЛБА

С тези лампи угасени
страшно тъмно е край мене.
Затова и Сънчо даже
страх го е да се покаже.

- Месечинке, бледолика,
не бави се нито миг, а
някой лъч прати веднага -
тъмнината да избяга!

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ПОКРИВ

Взирам се в тавана с поглед на вълшебник -
покривите нощем май не са потребни.

Затова безшумно някъде отлитат
и на тяхно място спускат се звездите.

Палава звездичка на игра ме кани.
Баба ми обаче шепне: „Нани, нани!”

Хем ми се играе, хем ми се заспива.
Като сняг се стапям във нощта красива.

ТИКТАК

Тиктак, тиктак - часовникът тиктака.
Секундите отпраща. Накъде ли?
Така и влака светлото и мрака
редува през поля и през тунели…

Тиктак - минути гонят часовете.
Денят избяга. Вънка тъмна нощ е.
Заспаха и звездите на небето.
Тиктак, тиктак. А аз съм буден още.

Тиктак, тиктак, тикт…

ЗИМНА ВЕЧЕР

Спят животните в гората -
кой във дупка, кой в хралупа.

Сняг виелицата мята -
с преспи всичко да затрупа.

Даже легълцето мое
във хралупа се превръща.

Бяла преспа - сън спокоен -
скрива цялата ни къща…

НОВАТА ПИЖАМА

Купихме вчера със мама
нова - вълшебна пижама.
Щом облека я и мигом
Сънчо при мене пристига.

В златна карета ме мята
и ме откарва в гората.
Там сред зелени дъбрави
сребърна люлка ми прави.

Люшка ме тя, а над нея
славей приспивно ми пее…
Истинска сънна магия
в тази пижама се крие.

АНГЛИЙСКА ПРИСПИВАЛКА

Сънлив мързеливко е малкият Мони.
От мързел си легна да спи с панталони.
Обувката дясна събу, без да става.
И цяла нощ спа във обувката лява.
А аз във легло, не в обувчица тясна
заспивам и бързо голям ще порасна.
Когато порасна, тогава едва ли
ще вярвам, че хора в обувки са спали.

ПОГЛЕД ОТ ГОРЕ

Дали сънувам, или съм будна -
летя в небето сред гледка чудна:
до мене бляска звезда светулка,
а пък Луната е жълта люлка…
Искам все тука да си остана,
но виждам долу квартал Бояна.
Там мама, цяла в сълзи, ме чака.
До нея - татко. До него - кака.
Трябва да кацна - да ги прегърна.
И утре горе пак ще се върна.

КИНОТО НА СЪНЧО

До Дядо Коледа написа
писмо и Сънчо - както всички:
„Желанията мои три са.
Прати ми три торби боички!
Защо ли? Всеки сън тогава
ще мога да го оцветявам.
Щом разберат това децата,
ще скачат бързо във леглата
и шарената кинолента
ще ги приспива във момента.”

МЕЧТАТА НА ЗАЙКО

Облече Зайко своята пижама,
ала покой дори в съня си няма,
че гушне ли възглавницата своя,
на Кумчо Вълчо го преследва воя.

И Зайко мъчи се с една гатанка –
как едновременно да бяга и да нанка.
Той сладичко да си поспи обича,
но е спокоен само като тича.

ПОКАНА

„Нани, нани, нани-на!” -
кани жълтата Луна.
Шепнат и безброй звездички:
„Да заспим е време всички”.
На липа мирише вън.
Спете ароматен сън!

КОСТЕНУРКАТА ГОШО

Малко костенурче тръгна да си ляга.
„Лека нощ!” то каза и целуна мама.
Ала мама спря го: - Моля те, веднага
черупката сваляй и сложи пижама!

Туй го е написал някой на когото
нищо костенурско не му е известно.
Няма костенурски пижами, защото
тесните черупки не се свалят лесно.

- Искам костенурка и аз да съм - рече
Гошо с много кални бермуди и риза. -
Щом пижами нямат, сигурно те вечер
в банята изобщо преди сън не влизат.

РАЗГОВОР ПРЕДИ СЪНЯ

- Бабо, колко са небесните звездички?
- Милиарди, чедо, и дори по-много.
- А порасна ли голям, дали до всички
да отида някога ще мога?
- Ще отидеш, чедо. Там те чакат вече
куп приятели за празник пременени.
- Бабо, но като е толкова далече,
тръгвам само, ако дойдеш с мене.

КАКАТА

Калинка вече спи в голям креват.
Не се помества в малкото креватче.
Отстъпва го на малкия си брат.
По-точно е да кажем братче.
Но скоро също ще порасне то.
Ще се премести на легло голямо.
И празно ще е малкото. Защо?
Нали ме чуваш? Тебе питам, мамо?
Такива мисли в новия креват
подсказва Сънчо на Калинка в мрака.
Тя тъй обича малкия си брат,
че е готова пак да стане кака.

СЪВЕТ

Ако легнеш и не ти се нанка,
а до десет да броиш умееш,
брой тревичките на някоя полянка
и така ще си заспиш на нея.

АГЪНЦА, ВЪЛЧЕТА И ЗВЕЗДИ

Ако някой дълго да заспи не може,
има начин, при това не сложен:
всеки малък сънльо да брои щом знае,
ще брои и ще заспи така накрая.

С агънца да се захване най-добре е -
стадото ще го приспива като блее.
Но не бива да брои вълчета гладни -
може някое от тях да го нападне.

Хубаво е да брои звездите ясни -
те не блеят, но поне не са опасни.
И преди да свърши със небето цяло
ето че детето вече е заспало…

ЛЕКАНОЩЕН ВЪПРОС

Случи се да пренощувам в зоопарка
и нормално казах „Лека нощ” на всички:
от жирафа до змията очиларка,
от маймуните до пърхащите птички.
Пожелах приятен сън на крокодила,
и на слона, и на носорога също.
Те ми отговориха с усмивка мила.
Само бухалът ме гледаше намръщен.
Мене ли той мрази или всички хора,
без да са заслужили със нищо даже?
Питам се - защо така ми отговори?
Ако някой знае, моля да ми каже!

МИНА И МЕЧО

За първи път отива Мина
в зоологическа градина.
Сърни, маймуни, ягуари
за нея са познати стари.
Нали по цял тя играе
с животни в детската си стая.
Ала едно не и е ясно -
защо са толкова пораснали?
Мечето същото е, само -
защо е толкова голямо?
Довечера дали ще може
в креватчето си да го сложи?
Как - Мина мислеше си вече -
ще гушна този едър Мечо?
Май с роли ще сме разменени
и Мечо ще ме гушне мене…
Дано за Сънчо все едно е
и много скоро в сън спокоен
сред приказните си палати
и мен, и Мечо да изпрати!

ЛОДКА В НЕБЕТО

Когато на сърп заприлича Луната
и някой я сложи да легне по гръб,
спокойно ще може да вози децата,
но сърпът да бъде не остър, а тъп.

Редовно си мисля за лодка такава,
която се носи сред морски вълни.
Но тези вълни май големички стават
и бурята идва от всички страни…

Нощта страховита изпъжда деня
и аз се спасявам, удавен с съня!

ТИХО, МОЛЯ ВИ СЕ!

Накъде ли Сънчо ме отнася,
щом се пъхне под мойте клепачи?
Неизвестни пътища това са,
по които заспивайки крачим.

А край нас отрупано с цветя е
и се чува славеева песен.
Баба тъй си го представя Рая.
Явно той от Сънчо е донесен.

Тази вечер с приказка дежурна
мойта баба взе да ме приспива.
Да, но Сънчо нея я катурна -
вече нанка тя до мен щастлива.

Приказката си я знам до края -
сто пъти ми я е чела мама.
Нека баба си сънува Рая!
Тихо, да не я събудим само!

СЛУЧКА КРАЙ МОРЕТО

Излезе костенурка от водата -
на пясъка да си пече снагата.
Но Слънчо се загуби изведнъж.
Закри го облак. И закапа дъжд.
И хукна пак в морето да се гмурка
съобразителната костенурка:
„Тук на брега очаква ме беда -
от този дъжд ще става вир вода!”
И тя се скрила във морето, след което
дъждът приспал и нея и детето…

ДЯДО ПАК ЗАСПАЛ Е В ХОЛА

Вечер случва се пред телевизора
дядо много кротко да задреме.
И пропуска вестите за кризата,
както и какво ще бъде времето.
Мама преминава, но на пръсти.
Аз край дядо тихо си играя.
Нищо че изобщо не се кръсти,
дядо сигурно сънува Рая.
Щом заспи човек като умрял е,
но на сутринта, ще се събуди.
Пак ще види слънцето изгряло
и рояк от пъстри пеперуди.
Затова на дядо райски гледки
се присънват в нощите му къси.
Зверовете в Рая са без клетки
и спокойно милва ги в съня си.

В СТАРИ ВРЕМЕНА

Шест маймунки си седели върху слона -
сякаш че са на полянка.
Слонът рече си: „Защо пък да ги гоня,
след като ми правят сянка.”

После бързо тръгнал през една савана
със маймунките върху си.
И по този начин прапрадядо станал
той на всички автобуси.

Ала „возейки” маймунки или хора,
всяко слонобусче живо
вечер лягало след дневната умора,
моментално да заспива.

ОСЕМ РАЦИ

Осем раци осмокраци
се разхождаха по плажа.
Пишеха със стъпки знаци,
какви - няма да ви кажа.
Пясъкът им бе тетрадка
за написване на тайни.
В тях се криеше загадка -
думи някакви незнайни.
После плиснаха вълните
и изтриха туй, което
осем рака в думи скрити
носеха ни от морето.
Слънцето залезе вече -
бавно спускаше се мрака.
И отплуваха далече
осем осмокраки рака.
Тайните им ще открием
може би в съня си само.
Тръгваме натам и ние
в пътешествие голямо…

БОТУШИТЕ НА ЗАЮ

Заю огромни ботуши си купи -
камък да ритне, и него ще счупи.
Да го нападне сега да опита,
Вълчо ще плаче с муцуна разбита.
Все пак, когато опасност подуши,
Заю побягна обут във ботуши.
Но тежестта им огромна го спира.
Хвърли ги, бос продължа по баира
Ето го Вълчо дотътри се гладен,
седна и двата ботуша изяде
С тях си напълни догоре корема,
легна, изпъшка преял и задрема.
Но да оставим вълка да си дреме,
че и за нас да заспим ни е време!

ПРЕДИ ДА ЗАСПИМ?

Сънчо приспива ни всички -
бебета, майки и баби дори,
зайчета, мечки, сърнички,
цели квартали и цели гори.
Само едно не разбирам -
в тъмното как не умира от страх?
Всяка нощ щях да умирам,
ако на негово място аз бях.
Значи не искам да стана
Сънчо, когато порасна голям.
Или ми трябва охрана,
ама със нея пък ще ме е срам.
Само дечицата слаби
всякъде ходят със своя пазач.
Често пазачите баби
даже играят със внучето мач.
Все пак, когато порасна,
някакъв трябва да стана, нали?
Да, ама питам се гласно:
„Има ли специалист по бели?
Няма. Кажете тогава
смисъл не виждам да ставам голям?
Май по-добре да не ставам
и затова ще престана да ям.
А и да спя ще престана,
че от съня се най-много расте.
В някой сандък на тавана
скривам се и си оставам дете.
Даже след много години -
уж ще съм дядо - с брада, побелял,
но като в детска градина
пак ще си бъде животът ми цял.
Старият Сънчо пак вечер
ще ме захлупва със звезден капак…
Ето го - идва той вече
и на крилете си носи ме пак.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ
ЗА МИШКАТА И КНИЖКАТА

Малка сива мишка
си намери книжка.
Чуден дар това е,
но дори да срича
мишката не знае.
А така обича
приказки забавни
с Вълчо, Мечо Лиска,
че без да се бави
книжката изгризка.
Но щом я погълна,
усети бодежи,
че книжката пълна
била с таралежи,
Затова послушно
и без да се бави,
в леглото се мушна,
че сънят е здраве.
Всеки ще ви каже -
който много нанка,
мишка да е даже,
ще стане бабанка!

ЦВЕТЯ ЗА ФЕЯТА

Часовникът за сън тиктака -
нощта на пръсти идва в мрака.
Пристъпва мъничката Яна
по пъстра цъфнала поляна.
Сега за пръв път вижда тя
тъй много шарени цвета.
И иска с малките ръчички
да ги откъсне всички, всички…
А после да ги подари
на другите деца добри.
Или на феята, която
във колесницата от злато
след малко вече ще я вози
из чудни сънчови чертози.