Константин Михайлович

превод от руски: Георги Ангелов

„За турските дела на Константин, син на Михаил Константинович от Островица, рац, който бил взет от турците за еничарин” или „Записки на еничарина” е документ от XV век. В увлекателна форма авторът Константин Михайлович от Островица, сърбин по произход, разказва за своите приключения в турски плен, за бита, живота, обичаите на турското население, за борбата на славянските народи срещу завоевателя. Интересно е предадено жизнеописанието на автора, разказите за зашеметяващата му кариера в турската армия. С прозвището „рац” били наричани сърбите, живеещи в Унгария. Тук поместваме само главата, отнасяща се до Влад Дракула.

ГЛАВА XXXIII. ЗА ВАЛАШКИЯ ВОЕВОДА, ГОСПОДАР НА ДОЛНА МОЛДОВА

Дракула (1), влашкият воевода, имаше двама сина: по-големият, на име Влад (2), и по-малкият - Радул (3). Той ги даде да служат при двора на султан Мехмед; а после той (Дракула) умря. Чул за смъртта му, султанът надари по-големия син на Дракула с пари, коне, дрехи, великолепни шатри, каквито подобават на господар, и колкото може по-бързо го изпрати във влашката земя, за да управлява той вместо баща си, но и да му се представя всяка година и да му плаща данък, както това било и по-рано. По-малкия брат остави в двора си.

Този Влад два пъти, един след друг, идваше в султанския двор, но след няколко години не искаше да идва повече, тогава султанът изпрати при него един велможа, името на когото беше Хамзабек. И когато същият пристигнал при него и стигнал града, наречен Браила (4), онзи не поискал да се покаже и заповядал на слугите си да задържат султанския пратеник, когато дойде. Заминал и събрал войска (5). А беше зима, и Дунав замръзна. Преминал по леда през Дунав в земята на султана с цялата си войска до Никопол (6) и пуснал хората си да пленяват и убиват турци, както и християни, по села, по градове, като с това причини голяма вреда на султана. И на всички, както на мъртви, така и на живи, той заповядал да отрежат носовете. И ги изпратил в Унгария, хвалейки се, че толкова турци е избил, колкото са и носовете. После пристигнал в Браила, при султанския посланик, който не знаел какво се е случило; и заповядал да хванат посланика с всичките му слуги, които били четиридесет и да ги затворят в една мощна крепост, сред водите, наречена Куриста (7). Но преди всичко заповядал да набият на кол султанския посланик и всички негови слуги (8).

После на турския султан стана известно какво е направил Дракула, понеже така го наричаха по баща (9). И тогава султанът изпрати за брат му двама висши велможи от султанския двор, един на име Махмуд-Кеш, а другият - Исак-Кеш. Те, държейки го за двете страни, го поведоха към султана. А когато стигна, султанът се изправи от своя престол, хвана го за ръка и го постави на друг, по-нисък престол от дясната си страна и заповяда да донесат синя дреха от брокат и да го облекат с нея, после заповяда да донесат червена хоругва и да му я дадат, а освен това злато, коне, шатри, каквито подобават на господар и го изпрати с 4000 коне към Никопол, за да го чака там, а сам, без бавене, тръгна след него.

Когато бяхме в Никопол, на брега на Дунав, а от другата страна стоеше воеводата Дракула с войската си  и отбраняваше  моста, султанът така каза на еничарите: „Мои мили овчици, което е мое, е и ваше, и преди всичко - моите съкровища; дайте ми съвет, от вас зависи да мина ли на другата страна и да започна бой с неприятеля”. И те му отговориха: „Щастливи повелителю, заповядай да приготвят лодките, а ние през нощта ще сложим главите си, но ще преминем на другия бряг”. Тогава султанът заповяда да им дадат осемнадесет големи, екипирани лодки и други приспособления: топове, пушки, големи и малки тежки пушки.  А когато настъпи нощта, седнахме в лодките и бързо се понесохме по водата надолу така, че звукът от веслата и хората да не се чува. И пристигнахме на другата страна по-надолу от мястото, където беше разположена тяхната войска, и тук се окопахме, поставихме оръдията и ги скрихме зад големи щитове; около себе си поставихме колове, за да не могат нищо да ни направят конниците. После лодките се върнаха на другата страна и всички еничари бяха превозени при нас.

След това ние, вече готови, се придвижихме постепенно към войската с пики, щикове и оръдия, а когато го наближихме, спряхме и укрепихме оръдията, а враговете през това време избиха без топове 250 еничари. А султанът виждайки как се развива битката от другата страна на реката, страшно съжаляваше и го обзе голям страх. После, виждайки, че редовете ни така бързо редеят, ние стремително се  хвърлихме и разполагайки с 20 малки топа, започнахме внезапно да стреляме така, че цялата им войска прогонихме от полето, а след това направихме преглед и попълнихме недостигащото снаряжение. Султанът пусна в боя друга пехотна част, която наричат азапи, това са пешите ни войници, и им заповяда бързо да се прехвърлят при нас. Дракула, като видя, че не може да отбранява мястото, се отдалечи (10). После и султанът се прехвърли при нас с цялата си сила и ни даде 30 000 жълтици, за да ги разделим помежду си и освен това, всички еничари, които не бяха свободни, освободи, за да оставят след смъртта си своето имущество, на когото искат (11).

А от там поехме към Влашката земя след Дракула, а неговият брат беше пред нас; и макар че влашкият воевода имаше малка войска, ни обхвана страх, и много се предпазвахме, всяка нощ опасвахме лагера с копия, но от пешите войни не се предпазихме; нападаха ни през нощта и ни избиваха, изколиха хора, коне, камили, грабеха шатрите, избиха няколко хиляди турци и нанесоха голяма вреда на султана, а други турци избягаха от тях при еничарите, но еничарите ги прогонваха, убиваха, за да не бъдат убити и те. А после турците докараха няколко стотин власи, които султанът заповяда да обезглавят в полето. Власите, виждайки, че работите отиват на зле, отстъпиха от Дракула и се присъединиха към брат му. (12). А той (Дракула) замина за Унгария, при крал Матиас, но Матиас заповядал да го хвърлят в затвора за наказание за жестоките постъпки, които е извършил (13). Султанът възложи страната на брат му и си замина; после турците започнаха да разказват на султана какви тежки битки са ставали във Влахия и че там са загинали много турци и това трябва да се обмисли. Султан Мехмед отвърна: „Докато власите владеят Килия и Белгород, а унгарците - Белград Рацки (сръбски - бел.прев), няма да ги победим”.

След като пристигна в Адрианопол, султанът веднага замина за Калипол (14), взе със себе си еничарите, а после се прехвърли на военни кораби, които наричат мауни (15), галеи (16), галаче (17), берганти (18) и разни други. Взе със себе си разрушителни топове и приспособления, стрелящи отвисоко, мятащи камъни и замина за остров Митилен (19), където св. Павел едва не бил ухапан от змия (20). А той пристигна толкова бързо тук, за да свари господаря на Митилен, докато не е събрал хората си. Пристигайки, султанът стремително обкръжи града и започна да го обсажда с помощта на топове и метателни оръдия с големи трудности, но и с упоритост, докато не го превзе, а успя благодарение на договора за предаване, който не изпълни - всички слуги, които бяха там, заповяда да убият, както и самия владетел.  

Превзе всички градове и обсади всички замъци, той се насочи към Адрианопол, а когато пристигна тук, изпрати посланици при крал Матиас в Унгария, когато още Матиас не беше коронован, за да сключи с него примирие, защото се страхуваше повече от всичко друго от тази страна. След като примирието беше сключено, той се обърна към арбанаския княз (21) и започна да завоюва градовете един след друг с голяма лекота, защото докато един град мигаше с очи, той завоюваше друг.  

Само един воевода му се съпротивляваше и името му беше Скиндер Иванович (22); той бил взет като юноша за еничарин при султан Мурад и изучил всички султански дела, за да може да се върне на своята земя, ползвайки се от султанската милост. И султанът му казал тогава: «Скиндер, поискай от мен което воеводство желаеш, и ще ти го дам». И той поискал да му дадат Иванова земя (23), без да казва, че е син на Иван. И султанът му дал тази земя, и освен това укрепления, но после онзи очистил еничарите, които били в тези укрепления и сам ги заел (24). После султан Мурад искал да го довърши, но нищо не могъл да направи. Така и синът на Мурад Мехмед трябвало да го остави в княжеството му до самата му смърт, тъй като е лесно да се съпротивлява на турците този, който знае разположението на укрепленията им. И Мехмед като завзе цялата Арбанаска земя, с изключение на земята на Скендербег, се върна в Адрианопол, където го чакаха посланици от босненския крaл Томаш с искане за мир.

Коментари на руския преводач към глава XXXIII

1. Дракул - Влад ІІ, влашки владетел (1431, 1436-1442, 1443-1447). Прозвището му „Дракул” означава „Дракон”. Влад го получил за принадлежността си към рицарския орден на Дракона, основан от императора на Свещената Римска империя (Лурие Я. С. Повест за Дракула М-Л.. 1964, с. 3). I

2. Влад - Влад ІІІ, влашки владетел (1456- 1462 и 1476-1477). През 1442 г. заедно с баща си попада в турски плен. След освобождението на баща му остава в Турция като заложник до 1447 г. Константин от Островица допуска неточност, твърдейки, че Влад бил поставен от самите турци на влашкия престол. Турците действително искали да го направят владетел, но Влад, недочаквайки този унизителен за него акт, избягал при Богдан II, а после в Трансилвания. Едва след победата над турците при Белград през 1456 г. Влад успял да си върне влашкия престол. За Влад Цепеш виж.: Popescu G. Tepes. Bucuresti, 1964.

3. Радул - Раду Красивия, влашки владетел (1462-1474), заел престола, след като унгарците пленяват Влад.

4. Браила - град в съвременна  Румъния, на левия бряг на Дунав.

5. Константин от Островица разказва тук за похода на Влад срещу турците през 1462 г.

6. Никопол - град в България.

7. Куриста - местонахождението на тази крепост не е установено.

8. Както се разказва в много легенди, набиването на кол било любимо наказание за Дракула. Така той се разправял понякога и с посланиците. (Лурие Я. С. Повест…, с. 7 и др.).

9. Прозвището „Дракула” даже в по-голяма степен е свързано с Влад-син, отколкото с Влад-баща.

10. Константин от Островица си спомня тук битката край Турну, която станала през май 1462 г.

11. Под несвободни еничари Константин разбира еничарите, които били рекрутирани от отново завоюваните земи. Те нямали право на наследство за разлика от тези еничари, набрани от земите, отдавна влезли в състава на Отоманската империя (подробно за това виж. в гл. XXXVIII).

12. Авторът има предвид турската обсада на столицата на Влахия Търговище.

13. Сведенията за това Константин от Островица излага не съвсем точно. Дракула не заминава сам за Унгария, а е насилствено прогонен от враговете си, предложили престола на Раду.

14. Калипол, Калиопол - Галиполи.

15. Мауна - кораб с весла и платна: вътре в мауната се разполагали лавки.

16. Галея -  галера.

17. Галаче - кораб, чието устройство е близък до мауна.

18. Берганта-от итал. бригантина, малък двумачтов кораб.

19. Митилен - остров Малта.

20. Деяния на Апостолите. ХХVIII 4-5.

21. Арбанаски княз - не e ясно какъв именно албански княз тук има предвид авторът. Освен Скендербег (виж. гл. XXXIII, бележка 246) по това време в Албания били още следните князе: Георги Арианити, Андреа Топля, Никола и Пал Дукагани, Теодор Корона Музака (Арш Г. Л. и др. Кратка история на Албания. М., 1965, с.22).

22. Скиндер Иванович - Скендербег, Георги Кастриоти (ок. 1405-1468), албански княз,  ръководител на борбата на албанския народ с турските завоеватели. Скендербег Кастриоти бил наречен от турците, сравняващи го за пълководческия талант с Александър (на арабски- Искандер) Македонски. Бащата на Скендербег наричали Гюн, на което съответства името Иван. Скендербег е наричан Иванович в Сърбия и България, както  свидетелстват за това многобройни бележки в дверните ръкописи. (Виж: Дуйчев Иван. Георги Кастриоти Скендербег в славянската литература от XV-XVII в.- В кн.: Георги Кастриоти Скендербег (1468-1968) София, 1970, с. 92-93).

23. Иванова Земя - владение на бащата на Скендербег Гюн - Иван Кастриоти. Те обхващали района на Дибра и някои крайбрежни територии (вж: Арш Г. Л. и др. Кратка история…, с. 20).

24. По данни на западните историци, как и на съотечественика на Скендербег - хронист от края на XV - началото на XVI в., Скендербег след поражението на турските войски при Ниш избягал със своя отряд в Дибра, а после в Круя, където бил провъзгласен за глава на княжеството Кастриоти (Арш Г. Л. и др. Кратка история…, с. 21). Източните източници пишат за това събитие, както и Константин от Островица, че султанът назначил Скендербег за санджак в бащините му земи и той едва след това вдигнал въстание (Буда А. Борба на албанския народ под водачеството на Скендербег срещу турските завоеватели.- В кн.: Повест за Скендербег. М.- Л., 1957, с. 72).