Константин Михайлович (Константин от Островица) е автор на историко-мемоарните т. нар. „Записки на еничарина”. Сърбин по произход. Роден вероятно през 1438 г. Участва в обсадата на Константинопол през 1453 г. в спомагателни войски. Именно за тази си дейност (взривове и др.) той пише в „Записките” за себе си и своите сръбски събратя, „че без наша помощ Константинопол нямаше да бъде превзет”. Присъства при опознаването на главата на последния византийски император, загинал в боя. След падането на византийската столица се връща в родния си край и живее в град Ново бърдо, където е пленен от турците заедно с брат си на 01.06.1455 г. Прави опит за бягство, но му прощават. Може би е взет за еничарин, но скоро се озовава при двора на султана в Адрианопол (Одрин). През 1456 г. участва в тайното погребение на сърби - участници в неуспешното покушение срещу Мехмед ІІ. Участва в обсадата на Белград (1456), в завоюването на Морея (полуостров Пелеопонес) (1458-1460), в похода срещу Трапезунд (1459), Синоп (1461), в похода срещу Влахия (1462), в завладяването на Босна, където е поставен от султана за комендант на гарнизона на важната крепост - Звечай (1463). Предполага се, че е бил в артилерийски отряд. После пише, че „с чест се върнал към християните”, може би е пленен и пребивава в Унгария, макар че се отнася отрицателно към Янош Хуниади и сина му крал Матиаш Корвин, които упреква рязко за недалновидната им според него политика. Главна идея на „Записките” му е призивът за съвместна борба на християнския свят срещу „поганците”, авторът осъжда раздорите в християнския свят, включително поведението на папата. Препоръчва редица практически мерки за борба със завоевателя. Има предположения, че в последните си години е живял в източната част на Полша и именно там създава „Записките” си през 1497-1501 г.

Публикации:

История:

ИЗ „ЗАПИСКИ НА ЕНИЧАРИНА”/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 65 септември 2014