Бахитжан Канапянов

превод: Литературен свят

Момчето стоеше под прозорците и слушаше как момичето свири на цигулка.
Музиката се сливаше с пеенето на аръка, шумоленето на листата, дишането на момчето.
То стоеше в сянката, облегнало се на караагача, и старият караагач, чувствайки сърцето на момчето, тихо почукваше с клони по прозореца:
- Още… моля, още…
Те пораснаха. Разделиха се. И само караагачът все почуква и почуква по тъмния мълчалив прозорец.
Приближете се и се вслушайте в шума на листата.
Чувате ли?..
Това е зелената музика на нощта.

—————————–

*арък - напоителен канал в Средна Азия
*караагач - бряст